← 68
69 →
От няколко седмици в Телевизията дойде Хачо Бояджиев, работил в западни телевизии, мисля, че във Франция, Англия или Канада. Той ми даде яко рамо със „западния“ си опит и научена дисциплина за ред. А очевидно и в доскорошната си осемгодишна битност на някаква загадъчна и тайна дейност на Запад (за което тогава нищо не знаехме и не подозирахме). Хачо имаше и рефлекс да усеща всяка грешка, която понякога може да стане фатална. За работата в ефир от Кулата този рефлекс е особено важен.
Хачо Бояджиев през 1951 г. записва „Математика“ в Софийския държавен университет, а след това – „Театрална режисура“ във ВИТИЗ. Той има 2 разтрогнати граждански брака в България, както и 7 дъщери (включително 6 извънбрачни). Самият той е бил извънбрачно дете, осиновено от арменско семейство в гр. Нови пазар, и чак след смъртта на баща му (1967 г.) открива документ за своето осиновяване (издаден в Скопие) и се среща с родната си майка. След ВИТИЗ, докъм четиридесетата си година, живее в Западна Европа и Америка. Защитава докторат по телевизионна режисура в Англия.
Хачо... роден с името Имре Соколов, е само на двадесет дни, когато го осиновява семейство Бояджиян от град Нови пазар. Този факт го прави още по-подходящ за нелегален разузнавач, защото по линия на родната си майка има право на чуждо гражданство и чужд задграничен паспорт. Вандов установява и кой е бащата на Хачо. Това е известен български спортист – Димитър Соколов, републикански и балкански шампион по автомобилизъм и мотоциклетизъм през 30-те години на XX век
За междинна страна по извеждането му е използвана Австрия. Няколко пъти го командироват във Виена, вече с нова-та самоличност и чуждия паспорт. Задачата му е да установи делови контакти с фирми, от които ще получава стоки за своя бизнес в страната, където ще разузнава. Дават му и пари, които той внася във виенска банка.
Съветвам се и с друг мой познат, проф. Васил Стефанов, екс.-директор на Народния театър „Иван Вазов“ и старши научен сътрудник в БАН, чиято ерудиция особено ценя. С Хачо те са били състуденти от випуск 1957 на Висшия институт за театрално изкуство – ВИТИЗ
Но едно е сигурно – полковник Хачо Бояджиев, тайнственият български Щирлиц, е истински – след повече от четвърт век в тайна и опасна служба на Родината, от които осем е нелегал. Чак през 1988 г. е пенсиониран от българското разузнаване. Цялото му агентурно досие още тогава е изцяло изгорено. Без следа! Дори и най-дребните листчета или картончета са изчезнали безвъзвратно. „Двуликият Янус“ изчезва, като че ли никога не е и бил.
И си остава завинаги само Хачо. И едно телевизионно студио, което кръстиха на негово име. Както е кръстен и месец януари на Янус, древното божество с две лица – едното обърнато към миналото, а другото към бъдещето.
Другото „нещо“ за този режисьорски „взрив“, на който Хачо е символ, е силно развитият през седемдесетте години на миналия век национален културен потенциал, който ние използвахме, развивахме, интерпретирахме, и чрез телевизионния ефир връщахме на народа си.
тези славни времена за екипа на Иван Славков. Даваше мощ и на нашата журналистическа, режисьорска и техническа колегия. Сега си мисля, че всички от тази колегия, независимо от днешните политически пристрастия, днес съвсем ясно разбираме, че зад нас тогава е стояла цялата страна. А и ние без корист сме работили искрено за нея. Бяхме млади...
Новогодишната програма с милионите си зрители, жадни за музика и забава, беше чудесно поле за изява на всеки творец. И Хачо се насочи към нея с цялата си амбиция и талант. Подготовката на грандиозните продукции, месеци преди празниците, завземаше студиата, апаратните, видеомонтажа, звукозаписа...
Е, от това спокойствие беше ме най-страх! Зрителите цялата новогодишна нощ се бяха кефели, добро-лошо – кой ти гледа, Лилето да пее, Парцалев да ги разсмива, ракията да е греяна и гаджето да е до тебе. Върви пословичният новогодишен спектакъл „Цивилизацията“, режисиран от Хачо Бояджиев.
И министърът се видял в чудо – взел, та написал над сигнала, кратко и дребно: „др. Славков“, и му го изпратил по персонален куриер. Върху писмото Иван е написал едро, с дебел червен флумастер:
ВЕЛЕВ,
И ПРЕСТАНИ ДА ВНАСЯШ ИДЕОЛОГИЧЕСКА
ДИВЕРСИЯ!
СЛАВКОВ
