да избухне скандалът с Досиетата.
И си остава завинаги само Хачо. И едно телевизионно студио, което кръстиха на негово име. Както е кръстен и месец януари на Янус, древното божество с две лица – едното обърнато към миналото, а другото към бъдещето.
Новата програмна линия на нашата телевизия се дообогати и от творческото развитие на Хачо Бояджиев и Ласка Минчева – асистентката, останала много години неизменно до него. Без тях тогава нямаше да се появи музикалното шоу – непознатият за онези времена у нас телевизионен МЮЗИКЪЛ, или мащабният телевизионен „Златен Орфей“ на гениалния Генко Генов, или „Криворазбраната цивилизация“ с Парцалев, Калоянчев, Стоянка Мутафова, или „Сезонни терзания“, или „Ретро буфо фест“, или „Гамбринус“, или „Ах, този театър“, или… още 27 незабравими, все негови музикални спектакли…
По това време имаше също и други хубави музикални програми, например на Младен Младенов-Доктора, или Телевизионният театър в понеделник вечер на режисьорите Ангел Вълчанов, Магда Каменова и Асен Траянов. Те имаха огромна аудитория. Но програмите на Хачо Бояджиев бяха за времето си нови и се харесваха и на стари, и на млади. Всъщност Хачо не създаде талантливата телевизионна режисура. Нея си я имаше и без него, но той я организира и експонира максимално. На него и на Ласка се дължат и още две важни неща – първи да използват масово, а не лабораторно, световни новости от свръхмодерната цифрова технология в телевизионното производство, да обучават и колегите си на новите ефекти и „хватки“, а не като старите занаятчии да ги крият от тях.
За тази първа характерна линия на онези ТВ времена особена заслуга имат и останалите в сянка на ТВ историята – техническият директор Кольо Антонов и неговият екип от млади инженери – инж. Симеон Ценов, инж. Иван Ковачев, инж. Добри Михайлов, инж. Чавдар Димитров. Без техните новаторски инженерни решения и упоритост нашата телевизия щеше още дълго да крета на читалищно равнище – колкото и мюзикхола и „Панорами“ да бяха измислени и направени.
