69

Аз не бях сам при въвеждане на програмния ред, така свръхнеобходим за новата медия. От няколко седмици в Телевизията дойде Хачо Бояджиев, работил в западни телевизии, мисля, че във Франция, Англия или Канада. Той ми даде яко рамо със „западния“ си опит и научена дисциплина за ред. А очевидно и в доскорошната си осемгодишна битност на някаква загадъчна и тайна дейност на Запад (за което тогава нищо не знаехме и не подозирахме). Хачо имаше и рефлекс да усеща всяка грешка, която понякога може да стане фатална. За работата в ефир от Кулата този рефлекс е особено важен.

Запознах се с Хачо по малко необичаен начин, но характерен за него, както по-късно разбрах. В един слънчев януарски ден обядвахме със Славков в Руския клуб, много популярния по онова време ресторант „Крим“, недалече от Телевизията. Един висок елегантен мъж със светло карирано сако влезе, огледа се за маса и като видя, че всичко е заето, се насочи към свободния стол при нас.