Изберете страница
-+=

Аз подкрепих пред Славков идеята на Хачо, но предложих той да не бъде просто „режисьорски началник“, а да поеме и мащабните музикално-развлекателни продукции, които така липсваха на Програмната схема и пропорции. А той имаше и идеите, и хъса да ги направи. Но и да настоява за централно време за тях и ревниво да го пази, за да могат повече хора да ги видят. В този си стремеж той ставаше безогледен.

Новогодишната програма с милионите си зрители, жадни за музика и забава, беше чудесно поле за изява на всеки творец. И Хачо се насочи към нея с цялата си амбиция и талант. Подготовката на грандиозните продукции, месеци преди празниците, завземаше студиата, апаратните, видеомонтажа, звукозаписа…

Зимните дни преди новогодишната нощ превръщаха Телевизията и нейните коридори и студиа в ослепителен карнавал на артисти звезди, дядомразовци, клоуни, най-популярните естрадни певци и музиканти – от Лили Иванова до Тодор Колев, от Татяна Лолова и Стоянка Мутафова до Парцалев и Калоянчев. Сред тях, с видеорулони със записи, се промушваха асистент-режисьорите в последен спринт към монтажните апаратни. Кънтеше музика и глъч, и над тях – гръмовните гласове или на Хачо, или на Нено Цонзоров, или на Доктора, или на Асен Траянов, Милен Гетов, Иван Комитов, или на всички заедно. И чак няколко седмици преди Нова година това стихваше – започваше приемането на програмите една по една. Комисиите по приемането бяха много важни, защото освен творческите екипи, с бележник и молив в ръка тук беше и някой шеф – я от Комитета за телевизия и радио, я от отдела в Централния комитет на Българската Комунистическа Партия (ЦК на БКП). А самата новогодишна нощ може би беше най-спокойната в сравнение с предните дни и нощи.

– Другари и другарки! Скъпи сънародници! Да Ви е честита Новата илядо деветстотин седемдесе и седма година!

След новогодишното поздравление на Тодор Живков, дежурните екипи имаха даже време в нула часа да се чукнат с чаша водка и да разменят по една-две приятелски целувки. Призори програмата приключваше, всичко утихваше – започваха няколко чудесни празнични дни.