наличието на нито един писмен документ, без протокол и решение на събранието, без партийна организация, без партиен билет, без другарска вечеря.
За междинна страна по извеждането му е използвана Австрия. Няколко пъти го командироват във Виена, вече с новата самоличност и чуждия паспорт. Задачата му е да установи делови контакти с фирми, от които ще получава стоки за своя бизнес в страната, където ще разузнава. Дават му и пари, които той внася във виенска банка. С тях трябва да развива бизнеса си и да посреща оперативните и личните си нужди.
Хачо много бързо се ориентира в обстановката, устройва се съобразно легендата, че е бизнесмен, и започва активна разузнавателна дейност – разказва Вандов. В първата страна той работи четири години. След това го прехвърлят във втора натовска държава, където при нелегални условия работи още четири години. И в двете държави е много активен, настъпателен, дисциплиниран, точен и ефективен, бързо създава подходящи връзки, точно оценява кои от тях могат да бъдат вербувани и кои могат да бъдат използвани „на тъмно“. Успява да привлече няколко ценни агенти и получава от тях строго секретна информация. Вандов и сега категорично отказва да назове натовските държави, в които Хачо се подвизава осем години.
Разбира се, не мога да не попитам Димитър Вандов според него защо Хачо е правил това – както се казваше в един стар виц – за пари, или от любов? Още повече, че в Телевизията той „обичаше“ хонорарите. Вандов е категоричен:
– Обичаше България!
Нещо не приемам този отговор, много плакатно ми звучи, не е в стила на нашия разговор. Опитният разузнавач веднага отчита това. И пояснява:
– Не забравяйте, че Хачо е израснал и възпитаван в арменско семейство, а там боготворят България, страната, в която са намерили спасение. Осиновителят бай Киро Бояджиян обичаше Хачо повече, отколкото ако беше собствено дете. И имаше силно влияние за неговото възпитание. Когато станал студент, купил апартамент в София и дошъл и той тук, за да бъде близко
