БНТ, Денят започва с Георги Любенов, 07.11.2020

Стефан Велев е програмен директор на националната телевизия в началото на 70-години в мандата на Иван Славков като генерален директор. Започва работа в периода след детската възраст на телевизията у нас. С него се свързва началото на редица емблематични предавания като програма “Лято” на четири различни западни езика, “Златният орфей”, “Гледища”, ЛИК и “Всяка неделя”. Поставя и началото на регионалните телевизионни центрове, като по негова идея те се откриват в градовете Пловдив, Варна, Благоевград и Русе.
Стефан Велев е уволнен в началото на 1979 г.,тъй като спира излъчването на руска програма по БНТ.

Вижте разговора с него и спомените му за работата на телевизията в тези години.

Георги Любенов: Продължаваме в следващите минути с много любопитен гост. Той е голямо име в телевизионната история на Сан Стефано 29, казвам това защото Стефан Велев е програмният директор на нашата телевизия още преди да се родя, г-н Велев, още не съм бил роден тогава

Стефан Велев: Това е хубаво!

Георги Любенов: хубаво е, разбира се 🙂 когато в началото на 70-те, Стефан Велев ръководи програмата на тази телевизия в мандата на Иван Славков – Батето, тоест всички казват „ааа Стефан Велев на Батето“ Вие сте били като тандем? Няма как – приятели, управлявате телевизията тогава. И какво се оказва? – телевизията е не просто професия, а нещо много повече – съдба, героизъм, цял един живот?

Стефан Велев: Вие също добре знаете какво е и радио и телевизия и тази професия. Да, действително, това са така малко силни думи, но действително човек си определят съдбата сам, живее по определен начин и този определен начин е телевизията.

Георги Любенов: Коя година идвате в телевизията?

Стефан Велев: 71-ва началото. Всъщност края на 70-та година. Това е един доста интересен период, защото телевизията излиза от детската си възраст, даже от бебешката си възраст. Това са първите десет години. Доколкото си спомням, днес е и денят преди преди 61 години е пуснат първия, бих казал държавен сигнал, защото телевизия има четири години по-рано, това е телевизията на МЕИ. Аз завърших МЕИ, от 55-та година съм студен там и вече имаше под ръководството на инженер Мишев и професор Саздо Иванов, имаше секция „телевизия“ и те правиха главно технически проби.

Георги Любенов: Тоест вие сте инженер по образование?

Стефан Велев: Да, инженер, машинен инженер.

Георги Любенов: Инженер обаче от МЕИ-то. Инженери, правят се някакви опити 54-та година, телевизията излъчва някак си и официално държавен сигнал, така да се каже, е на 7-ми ноември 59-та година, тоест на днешния ден.

Стефан Велев: Да, по това време точно, в 10 часа. Това е една подвижна станция телевизионна станция, ПТС както ние му казваме, мисля, че беше доставка от Англия. Много добра машина за времето си както и Кулата е по проекти на английски архитекти.

Георги Любенов: Така ли? Нашата Кулата, телевизионната е на английски проект? Аз това не знаех.

Стефан Велев: С английско участие, във всички случаи.

Георги Любенов: Тогава е била най-високата сграда, естествено най-високата?

Стефан Велев: Най-високата сграда, 120 и незнам колко метра.

Георги Любенов: Не е ли опасно? Не е ли, като стана земетресението, да падне?

Стефан Велев: Аз ще ви кажа и този земетръсен случай с нея в голямото земетресение на 76-та. Цяла София се разтресе, България се разтресе, там горе Силистра и другите градове пострадаха сериозно. Телевизията остана да работи даже е парадоксално – единственото място на което останаха да работят, бяха вашите колеги Ани Цонева, тогава говорителка и целия екип с нея от режисьори. Всичко така се люляло, че шкафовете с техника са се местили по един-два метра и са се връщали обратно. Обаче тя е изчислявана по най-висока степен по Рихтер, на пачи крака така наречените и така е оцеляла. Така, че тя е много сериозно съоръжение. Нея я пускат във въпросната 59-та година в експлоатация, мисля, че към края на годината, а на седми ноември, тогава се честваше много тържествено този ден, на Октомврийската революция, предават манифестация. За първи път такъв сигнал от подвижна, професионална станция

Георги Любенов: А вярно ли е, че баба Иванка е предавала? Извинявайте драги зрители, малко вътрешно, вие не знаете коя е баба Иванка, обаче това е Иванка Антонова. Вярно ли е че тя е предала тази манифестация?

Стефан Велев: Ами тя е била от хората които са предавали. Аз съм разговарял и сега по книгата с много хора от това време. Ванчето е един много обичан и уважаван режисьор, но тя е малко със седмици по-късно дошла в телевизията. По това време Магда Каменова, режисьор, който е застанал зад пулта. Казвам неслучайно „зад“, защото на пулта стои съветска нейна колежка, който екип от Съветската телевизия са дошли да правят предаването.

Георги Любенов: А, ето сега като казвате г-н Велев Съветската телевизия, тука е много интересно – създава се Българската телевизия. Тя на кого иска да прилича – на Съветската ли? Кой модел взимате за да създадете телевизия в България?

Стефан Велев: В началото, през 59-та година, защото за тази телевизия за която казах на МЕИ-то, тя беше главно техническа телевизия и малко студентски ентусиазъм. В това число и аз съм участвал там и говорителки взимаха от нас, беше едно студио в учебно заведение. Бих казал експериментално. Голямата телевизия, наистина започва с един първи сигнал, който е един мач, който го предават от стадиона, а това е официалното му откриване. Така да се каже е на днешната дата през 69-та, точно по това време – 10 часа. Станцията е поставена до Руската църква, тука на булеварда и е показвала движещите се манифестанти по булевард Руски. Там е дошъл екипа, но самата телевизия като институция е създадена може би половин година по-рано Защото на Мегдана Каменова, която е първият режисьор, която стои зад колежката си от ТСС (телевизия на Съветския съюз) и всъщност е първият режисьор който участва в излъчването. Тя е назначена някъде през април. Даже си пазеше и първия си печат. Сега го гледахме скоро с нея, първия печат който го има за трудов стаж. Това е от април 59-та. Ние 70-та година.

Георги Любенов: Добре и сега много интересно, Вие идвате програмен директор. Дайте сега за програмата на телевизията. Това е гръбнака, програмната дирекция – нали така? Най-важното. Каква програма да бъде създадена? Тука, сега на вниманието на нашия програмен директор, господин Огнянов – слушате ли внимателно? Ще чуете полезни съвети. И идвате вие. Каква програма заварвате?

Стефан Велев: Ами това са първите 10 години на телевизията и тя още е събирала и кадри, още се опитвала да прави някои професионални ходове. Разбира се било им е трудно – няма кадри, нямало откъде.

Георги Любенов: А какво за програмата? Важно ли е да се знае в колко часа какво ще има?

Стефан Велев: Сега това е изключително важно. Това програмната схема би трябвало да го реши. Когато ние дойдохме, решихме да осъвременим досегашната работа, защото вече 70-те години са друг свят. Не са 60-те години, все пак по-далече от края на Войната, животът е по-друг прз 70-те години. Със Славков това говорихме, че ние сме млади тогава 28-30 години и казваме откъде ще започнем? Гледаме откъде да вземем, да купим модел, да вземем модел, разбира се, най-близко като езиково, като политически е да се обърнем към Съветската телевизия. Обаче ние казваме, така разговаряме дълго, така както с вас, това не се е ражда отведнъж това нещо, че трябва да отидем там, където е най-сходно, до телевизия, където е най-близка до Националния модел на България Не може една телевизия, като съветската или американската и това сме го обсъждали, даже да е било абсурдно в 70-те години това да бъде цял, да вземе от американците, но независимо програмни схеми – те са на 7 часови пояса!

Георги Любенов: Тоест Съветския съюз е огромна държава.

Стефан Велев: Огромна държава.

Георги Любенов: Не може Българската телевизия да копира Съветската телевизия, а коя копира? Кой модел взехте?

Стефан Велев: Ние така се огледахме…

Георги Любенов: …кажете държавата!

Стефан Велев: Белгия

Георги Любенов: Белгия?

Стефан Велев: За Белгия се подведохме по това, че тя е от нашия калибър горе-долу и доколкото помнехме тогава и говорихме, че Търновската конституция също е била така заимствана от белгийската и решихме, че ние трябва да се обърнем към такива държави. Обърнахме се към Финландия и Белгия.

Георги Любенов: Че финландците имали ли са телевизия тогава?

Стефан Велев: Имаха два канала.

Георги Любенов: Финландия? 50-те години е имала два канала?!!

Стефан Велев: Не, не 70-те вече. Имаха в Тампере беше втората програма, а в Хелзинки първата програма. И взехме схемата от скандинавските, няколко държави, а след това се обърнахме и към френската телевизия, защото при нас културата е много, така франкофонското начало е много силно,. силно обвързана, още преди освобождението имаме някакъв пиетет към французите и тяхната култура и освен това се оказа, че тяхната програма е доста направена така, като за французи което е доста характерно и за България.

Георги Любенов: И ето сега, каква е програмата, какво искат да гледат зрителите? Значи ние взимаме модела на Белгия на Финландия и на Франция правим някакъв каръшък и идва българската програмна схема. Сега да ви кажа, Вие казвате „дългосрочното планиране“. Важно ли е дългосрочното планиране? Важно ли е да се знае какво правим?

Стефан Велев: Аз мисля, че дългосрочното е основополагащо. Ние сме завършили – Иван и аз и другите момчета които дойдоха тука, кадрови журналисти, професионални, но бяхме завършили МЕИ-то, в това число и Хачо Бояджиев е завършил висша математика, а Кеворк е право, Христо Цачев – икономиката. Тоест имахме една многообразна и добре подготвена колегия, ръководна колегия. Аз тези имена като казвам, това са директорския съвет, управителния съвет и обсъждахме тези неща и решихме да направим почти математически модел – какво представлява нашата нация, какви потребности има, какви са целите и какво ние може да дадем. Можем ли с една програма? Можем ли с 12 часа, не къде по-малко от седем-осем часа на ден? Имаше само вечерна програма, събота и неделя нямаше целодневна. Всичко черно-бяло. И тръгнахме.

Георги Любенов: Да Ви кажа г-н Велев, много интересни, славни времена. Говорите за много интересен период от развитието на тази телевизия, обаче когато планираш, когато си програмен директор – то па лесна работа да ви кажа и ще ви кажа защо – петък вечер съветска телевизия то е ясно, пролетта – „Мелодия на годината“ – ясно. Лятото – „Златен Орфей“ – ясно. Нова година – програма на Хачо – ясно. Ми то програмата е ясна и аз мога да програмирам.

Стефан Велев: Да, така е от днешна гледна точка сте прав, абсолютно, но тогава нямаше нито „Мелодия на годината“, през 70-та година, ни „Златен Орфей“, ни „Балетен конкурс“ и така нататък, да не изреждам още повече. Всичко това се създаде на базата на програмна схема, на базата на това – колко музика, каква музика, за кого музика, какво харесва на българите. Сега е много по-лесно. Във всяка стая телевизор със 120 канала – каквото искаш, това гледаш, а тогава имаш един канал, в началото, доста време след две-три години втори канал и програмирането трябва да се направи така, че тези хора които влязат в хола, всички, цялото семейство да имат някаква обща програма, да харесва на всички – това е изключително трудно!

Георги Любенов: а не беше ли, вие казвате ето „изключително трудно“, а не беше ли тъкмо тези пионерски години изключително лесно, защото шефа на телевизията Батето е зет на Първия в държавата – каквото каже Батето това е.

Стефан Велев: Това е пак от това студио навънка. Това е така, но вътре в студиото, това е трето студио, това беше единственото голямо студио. Ти увеличаваш програмата от 40 часа, на 70, на 90, на 100 на 200, да не ви казвам колко беше когато излезнахме от телевизията след 10 години и през това време трябва да търсиш кадри, няма никъде! Сега има 100 телевизии и винаги може да намериш.

Георги Любенов: А имаше ли в връзкари в телевизията?

Стефан Велев: Да, вероятно е имало, но…

Георги Любенов: Семейни връзкари?

Стефан Велев: Да, повече фамилно.

Георги Любенов: От коя година има тука фамилно, в телевизията?

Стефан Велев: Ами аз заварих. Като няма откъде той си довежда детето. Детето стои докато е малко, влиза в това студио, помага на татко, нали и така нататък Това си беше естествено, както лекарски фамилии има цели фамилии. Така и телевизионната фамилия. Освен това, хората в телевизията ставаха бързо много близки. Ние, не е имало случай да излезна аз по коридора и някой да не ме занимава със своите лични проблеми. Ние бяхме една голяма фамилия и до сега като се виждаме сме като много близки хора и вие сте така тука. В това студио се снимаше новогодишната програма. Тука се носеше гласа на Хачо, а в съседното студио (цели 40 години не съм влизал, така дойдох за първи път от толкова години, но горе-долу нещата са същите по принцип те не могат и да бъдат другояче) от съседното студио се излъчваше програмата като цяло. То беше самостоятелно студио с говорителките. Тази институция отпадна 90-те години, тя не по какви други причини, незнам, даже не икономически, но говорителката прави телевизията по-жива, говорителката става домакин през цялата вечер.

Георги Любенов: А вие знаете ли, че и до ден днешен в някои телевизии има говорителки? Знаете ли го това? Учуди ме много в норвежката телевизия до ден-днешен има говорителка, която казва програмата, показва се и казва „Добър ден, сега ще гледате Георги Любенов“ и хората гасят телевизора, после, като свърши го пускат и казват: сега ще гледате новини, а сега ще излъчим детска програма, а сега ще има игрален филм.

Стефан Велев: нашите говорители даваха анонс към това, разказваха случки, правиха връзки и правиха контакта със зрителя Те бяха любимият гост в къщи от всяко студио. Не случайно те имах абсолютна популярност, много хора мислеха, че от тях зависят повече неща.

Георги Любенов: ха-ха че говорителката пуска програмата, каквото каже говорителката това става. Ако този разговор, за историята, дългата история, повече от 60-годишна история на телевизия Ви е любопитна, уважаеми зрители, много повече история ще откриете в книгата която държа в ръцете си: хубаво, прекрасно, голямо издание „Ех, тази телевизия“. Така Стефан Велев, нашият гост, е нарекъл книгата си която разказва толкова много истории за емблематичните лица Владо Костов, Хачо, виждам тука разбира се Иван Славков генералния директор на телевизията. Ето така изглеждат тези хиляди страници и спомени. Само отваряйки, а и вас като млад разбира се виждам, да покажем сега на зрителите младият Стефан Велев, Лили Иванова, Кеворк, Бригита Чолакова. Все легендарни имена: Анахид Цонева или Анахид Тачева, Лили Ванкова и още много, Мария Янакиева, Георги Ламбрев, чичко Филипов и още и още и още. Вие ли направихте телевизията цветна, при вас ли стана цветна?

Стефан Велев: При нас станат цветна. Искам да Ви кажа, че ние сме една от първите телевизии, на Балканския полуостров е сигурно, с цветна телевизия, система секам, пак от французите. Тя стана доста бързо цветна, достигнахме до 70 на 100 през 75-та. През 76-та година правихме вечер на Българската телевизия в Гърция. Беше станала една добра практика да правим български вечери на телевизията в съседните държави и не само в съседните. И в Индия и в Куба и по целия свят. Говореше се за България, нещо което сега не знам защо не се прави. Имаме също нужда от разговор за България.

Георги Любенов: А какъв е смисълът – вечер на България в Гърция, в Атина?

Стефан Велев: Шест часа на гръцката телевизия. Ние влизаме там. Христина Кюрчийска говори на гръцки език, научила целия текст наизуст.

Георги Любенов: Че тя разбира ли гръцки?

Стефан Велев: Ами не, научи целия текст наизуст.

Георги Любенов: И какво казва: калиспера драги зрители

Стефан Велев: Калиспера сас агапити тилетеатес

Георги Любенов: А вие го помните даже как, как, как?

Стефан Велев: Калиспера сас агапити тилетеатес. Телеораси на гръцки е телевизия. Добър вечер драги телевизионни зрители. И говори. На другия ден, понеже тя има огромен успех, тя е руса, изящна и говори на гръцки език, показва неща които гърците харесват – „Козия рог“ и така нататък, такива филми, и я срещат по улиците на Атина и започват да и говорят на гръцки език. Тя се смее и вика ехаристо (благодаря), ехаристо и нищо повече.

Георги Любенов: Току-що пък случайно отгръщам и намирам главата за които разказвате за Гърция. 76-та година. Вие тази глава сте я нарекли така „Лукав като грък, тъп като българин“

Стефан Велев: Емии, да…

Георги Любенов: …еми да, така е тая глава, така е било…

Стефан Велев: …така е било и това нещо през годините се разбираше именно и чрез телевизията, защото докато преминаването на границата удивително, че беше по-лесно тогава отколкото сега с коронавирус. Ужасно е това което се случва, с това заграждане отново с граници. Дано се оттече по-бързо.

Георги Любенов: Изключително интересна история свързана с Владо Костов. Имаме ли? Нямаме много време, ама в една две минути можете ли да я разкажете в две минути.

Стефан Велев: може и с две думи само. За Владо Костов – голям журналист, безспорен.

Георги Любенов: Създател на програма Хоризонт на радиото, кореспондент на телевизията в Париж…

Стефан Велев: …втори път – един път на работническо дело и втори път на телевизията. Два мандата е в Париж.

Георги Любенов: Да, и коя година 77-ма…

Стефан Велев: …внезапно премина на другата страна

Георги Любенов: как се казва? Политически бежанец?

Стефан Велев: Политически бежанец, предател, защото е бил офицер от държавна сигурност, от разузнаването, подписал е декларация, че знае какво го очаква ако премине на другата страна и отива. Аз съм приятел с Владо от много години. Бях в „Средношколско знаме“, се занимавах с журналистика. Той беше главен редактор там а по-късно и в телевизията. Сестра му Бистра Костова работеше при мене в програмата и бяхме много близки и това и за мене беше шок – неговото внезапно напускане. Много е интересен този разговор с мен, който го започнахме още преди 4-5 години, това многогодишно интервю Аз исках да видя истинския Владо Костов, дали той е предател или е дисидент или е голям журналист и затова е избрал свободното слово и мисля, че тук, в книгата съм намерил някакъв вид отговори на това.

Георги Любенов: Прекрасни, интересни спомени. Репортажен роман – така наричате книгата си и репортажен роман, защото тя наистина събира много снимки и много свидетелства. Една дълга телевизионна кариера каквато Стефан Велев има. А! Валерия Велева. Тя пък какво общо има с нашата телевизия?

Стефан Велев: Аааа, тя с нашата телевизия и има много общо. Нейният баща беше ръководител на телевизионното управление в Министерство на съобщенията. Ние подаваме сигнал до Кулата, а от Кулата го разпространяват те, по цялата страна. Това е на съобщенията работа.

Георги Любенов: бащата на Валерия Велева отговаря за това?

Стефан Велев: Да, и като колеги често се виждахме и тя беше завършила току-що училище и тогава много трудно се намираше за млади хора работа. Беше започнала телеписка при баща си и помолиха и така дойде при мен. Работи при мене доста години и беше страшно окомуш момиче, изключителна.

Георги Любенов: Окумуш?

Стефан Велев: Окумуш.

Георги Любенов: Е тия сега си е окомуш журналистка.

Стефан Велев: да, да.

Георги Любенов: И сега какво? Не Ви стига първа програма, не Ви стига втора програма, която Батето открива, ами създавате и четирите регионални телевизионни центрове в цялата страна – Русе Варна Пловдив и Благоевград?

Стефан Велев: И Благоевград. Това е общо политиката на телевизията да се разпространи по-близко…

Георги Любенов: Всички по ваше време ли ги направихте?

Стефан Велев: Ние ги направихме. Не по наше време, а ние ги направихме.

Георги Любенов: Защо ви трябваше телевизия и регионални?

Стефан Велев: С регионалните, по този начин се доближихме много до територии които имат програмна мощ. Там отиваш направо. Човек оттам няма нужда да идва до това студио. Влиза там, той отива направо на площада и влиза в своето студио и се включва директно тук. Децентрализира се и ние го създадохме това на база, след това да направим регионална програма, отделна трета програма от телевизионните центрове.

Георги Любенов: Ами сега г-н Велев, слушайки и извинявайте, че така ще кажа, но всичко е създадено тогава, всичко е създадено в ония години, обаче това не е ли само и другата страна на медала? – Политическата пропаганда, политическата повеля, цензурата, всичко това каква програма е правила до 89 година?

Стефан Велев: Въпроса Ви не е толкова труден. Първо телевизията е един непрекъснат процес. Ние не можехме да направим нищо, ако преди нас не беше Леда Милева, след нея не дойде Павел Писарев и ние сме екипа който продължи един процес. Хванахме го, доразвихме го на базата на създадената културна мощ, това е безспорно на тази държава през това време и го подадохме нататък.

Георги Любенов: Тук е нашата точка. Беше много интересно. Стефан Велев, програмният директор на телевизията от началото на 71 година – 10 години до цветната телевизия. Благодаря Ви г-н Велев, Благодаря Ви, че бяхте в нашето студио, а останалите истории ще откриете в книгата „Ех, тази телевизия – Зазоряване преди полунощ“ романа на Стефан Велев.