Е, от това спокойствие беше ме най-страх! Зрителите цялата новогодишна нощ се бяха кефели, добро-лошо – кой ти гледа, Лилето да пее, Парцалев да ги разсмива, ракията да е греяна и гаджето да е до тебе. Върви пословичният новогодишен спектакъл „Цивилизацията“, режисиран от Хачо Бояджиев.
Но на другата вечер, на самия Първи януари, зрителите са преспали и отново сядат пред екраните. Сега вече са по-взискателни и претенциозни, лесно не можеш да ги съблазниш. Ние добре разбирахме, че програмно много по-трудна е вечерта на Първи януари. Големите режисьори бяха заложили на новогодишната нощна програма. А през деня и вечерта, на първия ден от Нова година, какво? – всичко е показано на снощното веселие. Тогава с моите „печени“ заместници Петьо Долапчиев, Иван Въргов, Георги Милошев и Кольо Стефанов се решихме на един рискован за времето ход – за програмното ядро на самия Първи януари да използваме връзките си с Интервизия и Евровизия, и да направим вечер на братските телевизии. По обяд на Първи открихме програмата на живо с развеселен цигански оркестър. До „По света и у нас“ вървяха развлекателни програми от ГДР, след новинарската емисия – наша народна музика, музикални предавания и детски мултифилми от Съветската и Унгарската телевизии. А късно вечерта пуснахме новогодишна шоу програма – директно от западногерманската телевизия… През първите януарски дни зрителите говореха повече за Първия ден на Новата година и като че ли бяха позабравили за хубавата новогодишна програма от предната нощ.
Хачо ходеше мрачен по коридорите на Телевизията.
Иван Славков ми звъни по прекия телефон:
– Изпратих ти по куриерката едно писмо. Моля те, обърни му внимание.
Писмото се забави. Иван го беше изпратил без плик и преди да стигне до мен, то беше обиколило няколко кабинета. Клюката бързо плъзна по коридорите.
Писмото беше от министъра на вътрешните работи! До него е бил изпратен сигнал от популярен човек в Телевизията, че в програмата на Първи януари е допусната идеологическа диверсия.
