БНТ, Линия Култура, 23.11.2020

В рубриката „БНТ-Благоевград: моята телевизия“ среща с програмния директор на Националната телевизия в периода на създаването на Телевизионния център в Благоевград – Стефан Велев, който е автор на книгата „Ех, тази телевизия: зазоряване преди полунощ“.

Г-н Велев, изминаха 45 години от създаването на телевизиония център Благоевград. Вие пазите живата история за създаването на телевизионния център в Благоевград, в първите дни, в първите години. Разкажете как възникна идеята за да бъде създаден телевизионен център в югозападна България.

От поредицата създаване на телевизионни центрове в Пловдив, във Варна, в Русе и Благоевград, той беше четвъртият от групата. Идеята беше на Славков. Събрахме се екипът на телевизията в София и решихме, че е време вече да обърнем внимание и на югозапад.

Какво беше отношението на тогавашният първи, Тодор Живков към създаването на телевизионен център в Благоевград и също така, вие сте участвал пряко и в първия ефир от телевизионния център в Благоевград на девети септември.

Действително, Славков един ден ми каза „Началника иска да се видим, но не в ЦК, а направо в резиденцията в Бояна“. Ние отидохме. Живков ни прие в домашен вид, в един хол. Разговорът беше кратък, но много конкретен. Каза „Момчета, вие добре направихте няколко телевизионни центъра, вече са добре там, развиват се, обаче изоставаме с Пиринска Македония. Мисля, че можем да го направим, ще имате моята директна подкрепа, сега ще се обадя на Петър Дюлгеров, ако кажете „да“, започваме веднага“. Разбира се, как няма да кажем „да“ и ние имахме такива идеи, ама и това дойде добре дошло. Така, че неговата намеса или по-точно проява на съпричастност към нашата работа, е вярно, че Иван беше част от неговото семейство, ама и той си имаше своите възгледи, изглежда, и даде тласък. И то по-специално, според мен, за да изравним телевизионните нива на телевизията от Скопие, която излъчваше доста активно, а при нас се беше появила една бързина с тематиката от Пиринска Македония. Така, че получихме тотална подкрепа за изграждането. Не случайно телевизионният център стана за три-четири месеца с изграждането му в импровизирано студио в радио Благоевград, което беше в центъра на града, в една стара сграда, доколкото си спомням. От там бяха първите излъчвания с техника, до голяма степен звуковата техника ползвахме потенциала на радио Благоевград. И колегите разбира се, които си приеха телевизията като своя рожба, свое продължение на тяхната дейност. Бяха много колегиални отношенията. И разбира се аз дойдох с тежък професионален екип, чисто телевизионен, това което го нямаше радио Благоевград. Така, че те бяха няколко години командировани направо екипи – Васко Василев режисьор, Катя Василева програмен редактор и т.н. От София доста хора които идваха и работеха успоредно. Те не бяха наставници, те бяха просто приятели, които стоят на пултовете, зад вашите вече работещи добре екипи.

Вие сте провеждал конкурсите, споменахте ми в предварителния разговор, че дори за хигиенистка в телевизионния център е провеждан конкурс. Е какви беха критериите за да се назначи хигиенист?

Задачката беше да се провежда конкурс и да избираме най-доброто, а не препоръчано от тогава все пак могъщите окръжни комитети на партията и окръжни съвети или местните ръководители. По този начин ние казваме – ето идват най-добрите професионалисти от София, те са определили, това е комисия, ние нищо не можем да направим. Например, тогава във вашата комисия беше известната по онова време говорителка Христина Кюрчийска и тя определи Юлето и никой друг. Тя беше безспорна, Велева, но въпреки всичко тя беше сигурно обезпечена с един авторитетен избор. По същият начин, до чистачката при вашия център, съм сто на сто сигурен, че ги назначихме, явиха се няколко жени и ние избрахме по интелигентност. Всеки знае да мете в къщи и да чисти, ама телевизионен център по-трудно се чисти със своите микрофони, камери, прожектори и т.н. Та търсихме такива хора, които да пасват на общия профил на екипа и действително от чистачката до директора – всички бяха назначени с конкурс.

Първата говорителка, която безусловно беше много добра, защото тя е и професионалистка, дойде от радио Благоевград, беше Юлия Велева, съвпадение с моето име и това беше доста време плод за закачки. Аз си спомням, че при първия сигнал когато го пуснахме, аз бях умишлено в Банско, в един ресторант, там където се събираха хората, мисля, че беше на Балкантурист и хората толкова много се радваха когато се появи Юлето и всички казваха „витофте ли нашата“ с една особена гордост, че това е тяхната говорителка. Така, че аз мисля едно добро съчетание на нашето решение от София и решението на местните хора – ръководство и общественост дадоха действително добри резултати и сътрудничеството с радио Благоевград.

Между другото, градът се лиши от някои кадри, които бяха много важни по това време за района, не само за Благоевград, а за целия район. При вас излизаше един голям вестник, ежедневник „Пиринско дело“ и ние се спряхме на неговия главен редактор, Димитър Кехайов да дойде като ръководител на студиото. Той е местен човек от Банско, с много висока култура, добра визия, много умерен и спокоен човек и стана добър ръководител дълги години на студиото в Благоевград. Но беше трудно да убедим местните ръководители, че трябва да се лишат от един кадър на основна медия в Благоевград за да дойде при нас и това се случи. Мисля, че това сътрудничество с изцяло кадри на радиото или от другите институти при вас, в това число и театъра, актьори и т.н., ансамбъла „Пирин“ бяха чудесна база за програмното подклаждане, подкрепа, канава на програмата, която излъчвахме от Благоевград.

От първите дни, мисля, че вероятно и до ден днешен, програмата се правеше и се подчертаваше нейният местен характер, в най-добрия смисъл на думата, по този начин ние създадохме една розетка от регионални програми от цялата страна и така изграждахме и програмната политика на националната телевизия.
Телевизионните центрове освен програма, създадоха нова професия. Телевизионна професия. В Благоевград вие сте вече нова категория професионалисти. Това се случва на три още други места – във Варна и в Русе и в Пловдив. Вие сте вече фактор във обществения живот на града.

Аз съжалявам, че това което го започнахме не се продължава – да създаваме събития, местни събития. Например фестивала в Сандански го създадохме заради програмите на регионалните телевизионни центрове и това беше конкурс на местните регионални програми, почти като конкурса на Интервизия или Евровизия. Това беше местната Евровизия и то в Сандански. Сандански едно място с необходимост, в това число и туристическият поток който отива там сега, се нуждае от такива събития. Аз мисля, че и Банско със своя джаз фестивал, също една проява, но тя може да бъде телевизионна проява на телевизионния център в Благоевград. Защо трябва да идват екипи от София и да правят нещо, като вие имате собствена възможност, собствен потенциал да правите подобни неща. Тоест тази тенденция която я заложихме, да бъде център на културното общуване и създаване на културни центрове на място, на телевизионен театър, благоевградския, много самодейни състави… Всичко това може да стане обект на развитие и на телевизионния център в Благоевград, както и на всички останали.

Автор сте на една изключителна книга, „Ех, тази телевизия – зазоряване преди полунощ“, в част от нея описвате историята на телевизионния център. Какво обаче не успяхте да споделите там със своите читатели и сега можете да ни разкажете?

Много трудно се пише една книга, когато още всички хора са с много спомени от това време. За телевизията е нещо характерно, че тя много бързо става, вероятно така е и във вашия център, ставате близки помежду си и всеки се чувства значим, защото всяка негова работа, макар и екипна е значима и всеки си чувства телевизията за негова лична и той има голям принос за всичко, което е истина, но когато един човек седне да пише книга или се реши да пише книга, става много трудна тази работа, защото трябва да споменеш много хора, да покажеш много съдби, да разкажеш много истории, всяко това е важно, а така се губи, губи се посоката на това за което пишеш в тази книга. Това ми беше най-тежката задача, да не превърна книгата в един списък на щатното разписание на хора които трябва да ги споменеш, защото всеки от тях смята, че е телевизия. И е така – сам за себе си. Трудно е и много факти да ги събереш в принципни неща. На мен много ми беше трудно например, аз бях шеф на програмата на телевизията десетина години и смятам, че съм добър професионалист в тази насока, но ми беше страшно трудно да напиша за това което аз съм работил точно, защото всъщност се оказа, че всичко което аз съм работил са го правили други хора.

Какво е вашето послание към всички колеги които в момента работят в телевизионния център?

Да спазват традициите на вашия край, преди всичко, да не се поддават на различни модни течения, бих се радвал много ако поемат редица фестивали – от „Пирин пее“, да възстановят фестивала в Сандански, Банско да поемат инициативата, и на много други чудесни места да се превърнат в част от програмата на благоевградската телевизия. Вие имате капацитет, програмен, имате и техника, имате и чудесно студио и както знам имате и добри приятели и поддръжници – навсякъде ви приемат вашите екипи като хората. И разбира се можем да помислим и за някакви сътрудничества, в това число и с телевизиите в някои от съседните на окръга държави. В това число и с Гърция, в това число и с Република Северна Македония. Има какво да се направи. Богат район сте. На идеи, на програми, на история, така че има какво да се направи.
Но накрая, бих казал, че основното нещо което трябва да имаме ние като цяло, трябва да бъдем почтени. Почтеност и точност в нашата работа.

Благодаря Ви г-н Велев, радвам се, че Вие бяхте гост в нашата рубрика в БНТ Благоевград, “Моята телевизия”. Благодаря Ви още веднъж.