време е работил в най-дълбоко засекретения отдел на външното разузнаване. По-късно, през 2019 г., Венелин Митев, бивш кореспондент на БТА в Париж, в книгата си за тихия фронт пише за този период от живота на Хачо.
„Хачо… роден с името Имре Соколов, е само на двадесет дни, когато го осиновява семейство Бояджиян от град Нови пазар. Този факт го прави още по-подходящ за нелегален разузнавач, защото по линия на родната си майка има право на чуждо гражданство и чужд задграничен паспорт. Вандов установява и кой е бащата на Хачо. Това е известен български спортист – Димитър Соколов, републикански и балкански шампион по автомобилизъм и мотоциклетизъм през 30-те години на XX век“…
С немалко усилия и връзки откривам Димитър Вандов, вече на 92 години, в неговия малък партерен апартамент в софийския квартал Западен парк. Той е в отлична кондиция, приветлив и гостоприемен. Става пъргаво, прави кафе и отлива в кристалните чаши по глътка марково уиски. Разговорът ни започва направо и без обикновената в такива случаи уговорка: „…но това не го пиши…“
Още при първата си среща с Хачо, Вандов му обяснява в коя страна възнамеряват да го изпратят… Назовава имената на истинските му майка и баща и обещава да го запознае с тях. По-късно такава среща наистина е уредена. Казва му също, че може да получи гражданството на майка си и да вземе чужд задграничен паспорт, който да използва.
Подготовката продължава три години. През това време Хачо изучава страната, чийто паспорт ще притежава, и държавата, където ще разузнава. Подробно се запознава с „легендата“ на новата си самоличност, с официалните мотиви за пребиваването си на Запад.
Приемат го и в Партията. Късно една вечер, в кабинета на тогавашния министър на вътрешните работи Дико Диков, идват Хачо, Вандов и шефът на разузнавателното управление. Тази група изпълнява ритуала по встъпването на Хачо в БКП без
