около него. И отново убедено добавя: „Хачо наистина беше патриот, но не декларативен!“…
Все още нещо не ми се връзва, въпреки тази реплика. Съветвам се и с друг мой познат, проф. Васил Стефанов, екс.-директор на Народния театър „Иван Вазов“ и старши научен сътрудник в БАН, чиято ерудиция особено ценя. С Хачо те са били състуденти от випуск 1957 на Висшия институт за театрално изкуство – ВИТИЗ, както така всички тогава го знаехме.
– Хачо още тогава беше малко авантюрист, вземаше неочаквани решения, често рискуваше – разказва професорът. Мисля обаче, че освен авантюрист, той беше преди всичко актьор, актьор в живота. Обичаше да играе роля – на шеф, на човек, на когото всички се подчиняват. Мисля, че предложението на Разузнаването да бъде „на живо“ в ролята на друг човек, в случая на разузнавач, го е привлякло повече от всичко друго. Той се наслаждаваше, когато го приемахме като загадка. Наслаждавал се е да се прави и на бизнесмен, и на чорбаджия, да бъде актьор повече от всеки друг актьор. И затова е решил да играе реална роля с всичките рискове на тази опасна игра. Това е и моето мнение защо е приел да бъде „нелегал“ на Запад, под друга самоличност.
Доста познати на Хачо помнят, че през 1956 г. той затворил за половин ден всякакво движение по ул. „Раковски“ – от бул. „Цар Освободител“ до площад „Славейков“, за да направи етюд за курсовата си работа във ВИТИЗ. Имало и конна милиция. Такова чудо София не била виждала, даже масовки за киното вътре в Центъра на Столицата не били снимани! Дотогава улиците са били затваряни само за манифестациите на националните празници, а представленията са се правели единствено на сцена, вътре в театъра, а не на площада. И за първи път някой, и то студент, слиза от нея, за да прави сценичен експеримент извън театъра.
Традиционното театрално изкуство вече не е било достатъчно за Хачо. Той търси нови мащаби и нови пространства, излиза дори на паважа. Все още нямаме телевизия, за да може тя да му даде този нов простор… Това май са подушили
