-+=
Другото „нещо“ за този режисьорски „взрив“, на който Хачо е символ, е силно развитият през седемдесетте години на миналия век национален културен потенциал, който ние използвахме, развивахме, интерпретирахме, и чрез телевизионния ефир връщахме на народа си. Може би малко символично, но наши телевизионни партньори станаха:
- Българска кинематография с годишна продукция на десетки игрални и документални филма;
- Самодейните колективи и читалищата във всяко селище;
- 39 професионални държавни драматични театъра, 27 куклени театъра, 5 държавни филхармонии и 7 опери, държавните Импресарска и Концертна дирекции, предимно за гастролите на естрадните музикални състави, Главна дирекция Български циркове;
- Новите театрални сгради с модерно цялостно оборудване на Държавната опера в Бургас, на драматичните театри в Благоевград, във Велико Търново, Враца, Кърджали, Кюстендил, Михайловград (сега – Монтана), Русе, Общинския театър „София“ в София и Държавния окръжен театър в Смолян;
- Над 12 000 български артисти и музиканти бяха организирани в мощните професионални Съюзи на българските артисти, на композиторите, на киното и на музикалните дейци. Голяма част от тях станаха и най-желаните гости за телевизионния екран;
- Членовете на създадения от Иван Славков Клуб на младата художествено-творческа интелигенция бяха най-интересните и активни участници в програмите на Българската телевизия.
Това богатство, заедно с читалищните сцени, нашата телевизия редовно използваше за създаване на професионални ТВ програми с артисти и художествени състави от цялата страна.
Ах, тази телевизия! Ах, този театър! Ето тази силна програмна и материална база беше в основата и даваше силата на
- 76 -