← 341
342 →
Както виждате, не само най-високите нива на нашата страна, а и в Москва знаеха за готвещата се промяна в телевизионния петък. Никой не възразяваше, или поне публично не се е говорило за това. И началните преговори започнаха в Москва, в централата на Гостелерадио,
Пред входа на хотела е спрял автобус от Останкино. Шофьорът, като вижда, че се оглеждам, слиза от колата, сваля почтително формената тъмна фуражка и се доближава учтиво до мен. – Товарищ Велев? Из болгарского телевидения? Трябвало да отидем веднага в Гостелерадио
Интересът му към медиите и тяхното управление обаче бил отдавнашен и не гаснел. Още от 1932 г., до началото на Втората световна война (възходът на Сталин), той е журналист в Ленинград, днес Петербург. През цялата Отечествена война е завеждащ сектор „Печат“ на Централния комитет на болшевишката партия.
Ей, софийско шопче, с кого се готвиш да мериш сили и да го плашиш, че ако не стане твоето, че си одиш у София? Ама късно се усетих и сега връщане назад нема... Зинаида Ивановна отваря дебело тапицираната в тъмно врата: – Заповядайте!
Но сега проблемите вече се изясняват, стават осезаеми и решими. Опитният държавен администратор започва да ги гледа прагматично, а не преднамерено. Минава вече втори час. Сергей Георгиевич е неуморим. Пием трети чай, преводачът си отиде, не ни е нужен, неговият превод само ни бави. Звъни спецтелефонът.
България не е нито многонационална, нито разноезична държава, за чуждестранните туристи имаме специален канал на руски, френски, английски и немски език. У нас никога не е имало и чуждестранен военен контингент със семействата на офицерите, както е например в ГДР, че за тях да има програма на руски.
На другия ден след срещата със Сергей Георгиевич Лапин руските ми колеги дойдоха на преговорите със завършени, съвършени документи. Създавахме кореспондентски център в телецентър Останкино в Москва на Българската телевизия с десет български журналисти – изпратихме най-елитните си кадри: Катя Василева, Христо Чилингиров, Иван Стефанов, Лидия Цанкова, дългогодишният журналист във в. „Труд“ Делчо Атъпов, по-късно Мариана Пулиева, Ани Соклева, и т.н...
Нима никой от ЦК не знаеше, че в Москва, в студиата на Съветската телевизия, над десет български телевизионни журналисти и преводачи почти пет години подбират и превеждат програми от руски на български език? Че „Седемнадесет мига от пролетта“ не се излъчваше само в петък, и то на руски език, а на български. И както всеки друг сериал – няколко пъти в седмицата, и то в централно време. Защото не само е гледаем, но и е успешно дублиран на български език.
