че тя се излъчва не само за съветската вътрешна аудитория, а и за България.
България не е нито многонационална, нито разноезична държава, за чуждестранните туристи имаме специален канал на руски, френски, английски и немски език. У нас никога не е имало и чуждестранен военен контингент със семействата на офицерите, както е например в ГДР, че за тях да има програма на руски.
И още нещо, политически важно – поради часовите пояси и разлики, световните новини в програма ВРЕМЯ в петък често идваха у нас с един ден закъснение, българските зрители вече бяха ги гледали в сряда или четвъртък. Някои от информациите пък съобщаваха за огромните постижения в популярни области на съветското стопанство, но у нас те отдавна бяха два-три пъти по-огромни. Това не беше в руски интерес.
Киноредакцията на Българската телевизия, и ние в TВ програмата например, злополучно виждахме, че от 365 вечерни филма, повече от половината не могат да са съветски, и то всички да са шедьоври. Така се беше родил и лафът: „Филмът хубав ли е, или съветски?“. Затова правим художествен подбор и намалихме общия брой на съветските телевизионни филми – това антисъветско отношение ли е?
Сергей Георгиевич ме слушаше внимателно, видимо е изненадан от моята груба откровеност. После поръча на Зинаида Ивановна последния за деня чай. „Впечатлен съм от Вашата искреност и непреднамереност, ще подкрепим тази идея на Българската телевизия, тя е разумна. Носете приятелския ми поздрав на другаря Славков.“
Със Сергей Георгиевич повече никога не се видяхме. Той е бил на този пост до смъртта на Брежнев, веднага след това го изпращат в пенсия. Седем години по-късно умира в дома си в Москва на 88 години.
Помня тази среща като че ли беше вчера! Тя ми дава пълната увереност, че всички, по цялата верига (и в България, и в Русия), отлично знаеха за преустройството на петъчната програма. На някои това харесваше, на други – не. Но знаеха и гледаха сеир.
И дебнеха.
