макар езиците да са славянски и близки, те могат да са разбираеми само при обикновено общуване, и то невинаги успешно. По-сложните художествени или политически текстове водят често до парадоксални смислови грешки. Затова за многобройните руски туристи у нас през лятото ние имаме и специални програми на руски език, а не ги оставяме да слушат например новините на български език, защото може и да не ги разбират, или не дай си боже, да ги разбират превратно! А камо ли да гледат български филми без руски дублаж – нищо няма да разберат! Съвсем явно е, че и над този всемогъщ Кабинет е имало външно внушение, че с това преустройство на петъчната програма ние сме търсили едва ли не съвсем друг ефект…
Но сега проблемите вече се изясняват, стават осезаеми и решими. Опитният държавен администратор започва да ги гледа прагматично, а не преднамерено.
Минава вече втори час. Сергей Георгиевич е неуморим. Пием трети чай, преводачът си отиде, не ни е нужен, неговият превод само ни бави. Звъни спецтелефонът.
– От Кремъл, другарят Брежнев…
Вероятно Генералният секретар е бил информиран за тази среща и сега оттам питаха докъде се е стигнало. Лапин лаконично обяснява, че сме към края, и проблеми няма.
– Началството много държи отношенията ни с България да са добри.
Аз пък не съм забравил, че Брежнев има познанство с Лапин още от времето, когато той е съветски посланик във Виена, и този дружески разговор с него по „вертушката“ (руският червен телефон) сега не ме изненада.
Използвам случая, че разговорът с Кремъл му подобри настроението, и реших да кажа на Сергей Георгиевич за мотивите, които мислех да премълча, но бях сигурен, че той ги знаеше отлично.
Българската телевизия, започвам аз, сега вече има целодневна програма всеки ден от седмицата и досегашният вид програмна подкрепа от ТСС вече не е така необходима. Тя носи не само финансова тежест, а и програмни трудности – Централната Съветска телевизия в петък например съобразява огромната си многоканална 24-часова програма с това,
