В разговор с Щирлиц (Вячеслав Тихонов) от успешния съветски сериал „Седемнадесет мига от пролетта“
Нима никой от ЦК не знаеше, че в Москва, в студиата на Съветската телевизия, над десет български телевизионни журналисти и преводачи почти пет години подбират и превеждат програми от руски на български език? Че „Седемнадесет мига от пролетта“ не се излъчваше само в петък, и то на руски език, а на български. И както всеки друг сериал – няколко пъти в седмицата, и то в централно време. Защото не само е гледаем, но и е успешно дублиран на български език.
По регламент отмяната на международните видеотрасета се съобщава три месеца по-рано. Нима някой от нас е пазел в строга тайна, че „Время“ я отказахме предната есен, още през октомври 1977 г., а не в началото на 1978 г.?
И затова, умувайки днес за онези особени времена, понякога си мисля, че тезата за страха на „лошия“ Брежнев от Прага’68, който се бил обадил уж сърдито от Москва да ни махнат, е може би просто обикновена интрига на Милко Балев и приятелите му, с която искаха да припишат това на руснаците, и да обвият в мъгла истинската причина за погрома над новаторския телевизионен екип, който се беше пръкнал под носа им, и предизвикал зазоряването преди полунощ…
