На другия ден след срещата със Сергей Георгиевич Лапин руските ми колеги дойдоха на преговорите със завършени, съвършени документи. Създавахме кореспондентски център в телецентър Останкино в Москва на Българската телевизия с десет български журналисти – изпратихме най-елитните си кадри: Катя Василева, Христо Чилингиров, Иван Стефанов, Лидия Цанкова, дългогодишният журналист във в. „Труд“ Делчо Атъпов, по-късно Мариана Пулиева, Ани Соклева, и т.н…
И така, най-накрая, на 3 август 1973 г., в 18.00 ч., със слово на Иван Славков официално се откри първата телевизионна петъчна програма на български език, подготвена от нашия екип в студиата на Останкино, Москва. След почти едно десетилетие, в Българската телевизия започна да се използва отново само български език. Директно от Москва, без превод, останаха в нашия ефир единствено 30-те минути на „Время“.
От първия петък на януари 1978 г., на нейно място в Българската телевизия се върна и „По света и у нас“.
И именно оттогава започна драстичната подмяна на ръководния екип на нашата национална телевизия…
Защо се случи всичко това? И не беше ли това част от политическия „маньовър“?
Най-висшите органи, управлявали по това време нашата България, не само знаеха за намеренията за спиране на петъчната програма на руски език, но ги подкрепяха, докладваха ги като свои в ЦК на КПСС, обличаха ги в решения, с години правеха с тях политически параван, че се е подобрила гледаемостта на руските предавания за българските зрители!
И как не! Например много успешното излъчване (вече на български език) по нашия първи канал на съветския сериал „Седемнадесет мига от пролетта“ стана изключително събитие. Наши гости от Москва бяха изтъкнатите създатели на голямата творба, та даже и при баба Ванга ходиха (по тяхно настояване).
