поглед в тавана. Започнах да проумявам какво направих. Какво ще обяснявам утре в София? Че съм прекъснал без резултат преговорите в Москва?
Телефонът звъни. Рецепцията.
– Чакат Ви при нас долу от Съветската телевизия!
Руската рулетка се беше завъртяла.
Слизам.
Пред входа на хотела е спрял автобус от Останкино. Шофьорът, като вижда, че се оглеждам, слиза от колата, сваля почтително формената тъмна фуражка и се доближава учтиво до мен.
– Товарищ Велев? Из болгарского телевидения?
Трябвало да отидем веднага в Гостелерадио, нямали подръка лека кола и изпратили 24-местния автобус, който в момента бил свободен… Значи е бързо.
– Чака Ви другарят Лапин!
Другарят Лапин?
Генералният директор на Съветската телевизия и радио?!
Значи работата ще потръгне, няма как един такъв виден човек да се обвърже с отказ! В подобен случай това се прави от дребен референт от Протокола, който най-много да дойде до входа на хотела, и да ми каже служебното „Всего доброго!“, без дори и да ме изпрати до летището.
А сейчас – сам товарищ Лапин, Сергей Георгиевич, пригласил меня!
Бях слушал в ИНТЕРВИЗИЯ, че Лапин бил недостижим. Контактите на Павел Писарев и Иван Славков бяха само с неговия несменяем първи заместник – Енвер Назимович Мамедов. Аз например редовните си служебни контакти (на най-високо равнище) поддържах само с товарищ Карцов, програмния директор на Телевизията на Съветския съюз (ТСС), и с Костя (Ото) Куртович Либкхнет, зам.-генерален директор по международното сътрудничество. И толкова, дотука!
И затова моята предстояща визита по покана лично на шефа на една от най-големите световни телевизии, беше изненадваща. А той имаше и впечатляваща биография – 60-годишният Лапин е бил министър на външните работи на Руската федерация, заместник-министър на Молотов в Министерството на външните
