работи на СССР, след това е съветски посланик във Виена, посланик и в Пекин (и то по време на Културната революция на Мао в Китай).
Интересът му към медиите и тяхното управление обаче бил отдавнашен и не гаснел. Още от 1932 г., до началото на Втората световна война (възходът на Сталин), той е журналист в Ленинград, днес Петербург. През цялата Отечествена война е завеждащ сектор „Печат“ на Централния комитет на болшевишката партия. Отбележете – след края на войната, от края на 40-те го-дини, той вече е заместник-председател на Радиокомитета при Министерския съвет на Съветския съюз. И така – до смъртта на Сталин през март 1953 г.
Може би падането на култа към личността ще помете и него?
Не би!
Още през 1953 г. Лапин далновидно се маха (или го махат) по-далече от Москва, и от Радиото. Отново е дипломат. Този път е сътрудник на Върховния комисар на СССР в окупирана Германия. След това е завеждащ европейския отдел на съветското Министерство на външните работи, а при идването на Хрушчов на власт е партиен секретар в това авторитетно външно ведомство.
Дипломатическите му мисии във Виена, Германия и Пекин, май са покрили със забрава младите му години в ЦК на Йосиф Висарионович… Сега той отново се връща в руската столица като един от фаворитите на новия генерален секретар – Брежнев. За пръв път Сергей Георгиевич се е срещнал с него още по време на работата си във Виена, когато Брежнев е бил председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. И вероятно оттогава е получил доверието му, за да го върнат сега в Москва за генерален директор на ТАСС – една от петте най-големи осведомителни агенции в света. И през 1970 г. е преназначен за шеф на Съветската телевизия, когато тя започва да набира мощ.
Товарищ Лапин, Сергей Георгиевич, след дългогодишните си възходящи и безумно трудни криволичения във висшата съветска йерархия на Сталин, Берия, Молотов, Хрушчов и Брежнев, най-после се връща на изначалната си професионална позиция – управлението в журналистиката – след могъщата ТАСС, сега в изгряващата нова медийна мегазвезда –
