Изберете страница
Корица Арабска вечеря в Глава шеста - Арабска вечеря

← 178

АРАБСКА ВЕЧЕРЯ

179 →

7

179

АРАБСКА ВЕЧЕРЯ

Как иначе и Даниела Кънева щеше да снима ужасяващата панорама на Пакистан, или тъжната усмивка на приятелска Индия? А Любо Коларов как щеше да се озове край димящата бездна на южноамериканския разгневен вулкан? Или Тома Томов – в характерната поза на тигър пред скок в Белия дом към „журналистическата си жертва“ – не коя да е, а високоинтелигентният Джими Картър, който след седмица щеше да бъде Президент на Америка. А свръхтежкото студио на Кеворк, от което с десетилетия всяка неделя изригваше огромна доза не информация, а енергия. И Иван Гарелов със своята „Панорама“. И Николай Конакчиев, и Бригита Чолакова, и Владо Костов, и Васил Марков, и Милан Миланов...

7

180

АРАБСКА ВЕЧЕРЯ

Мароко. От 1967 до 1972 г. тук живееха и оттук излитаха към Мека всички български екипажи на чартърната фирма „Булер“ на авиокомпания „Балкан“. Тъмносините им униформи сякаш бяха станали „фирмени“ на най-новия по това време арабски „Хилтън“. Постоянно се виждаха пилотските кители и сините шапчици на стюардесите по фоайетата и ресторантите – полетите бяха денонощно, на всеки шест часа. За този въздушен мост между Атлантика и Червено море

7

181

АРАБСКА ВЕЧЕРЯ

няколко интервюта на добро равнище – опитът ни за среща с Краля на Мароко, естествено, не успя – бяхме отворили уста за твърде голяма лъжица. Но иначе журналистическата ни програма беше добра. Дето се вика – заслужава си, даже само за удивителните кадри от вилата на хълма Анфа край Казабланка, която се върти със специален механизъм, така че в прозорците ѝ винаги да има слънце. В нея е станала и първата съюзническа среща на Рузвелт с Чърчил срещу Хитлер през Втората световна война.

7

182

АРАБСКА ВЕЧЕРЯ

без квартален ОФ отговорник и профсъюзен председател и е отвеяно някъде край бреговете на Червено море или Атлантическия океан, с многото пари от командировките. Става скандал – полетът ще се провали, защото... стюардесите били в Маракеш със Славков и с Велев!

7

183

АРАБСКА ВЕЧЕРЯ

отведнъж мернах обектива на един от нашите български домакини, прикрит зад стайната палма. Той непрекъснато беше насочен само към Иван, и то когато вдигаше чашата с уиски, или екзотичната арабка му пъха интимно мръвката в устата с доста мил жест и еднозначна усмивка. Щрак – щрак – щрак!

7

184

АРАБСКА ВЕЧЕРЯ

Другият до мен пали „Марлборо“, аз присветвам със запалката към моя дълъг „Кент“. Вън вали, чистачките нервно гонят сребристите ручейчета от черните стъкла. Точно тук Богомил Райнов би казал „няма нищо по-хубаво от лошото време“.

7

185

АРАБСКА ВЕЧЕРЯ

И до днес се чудя защо се случи това със снимките и вечерята в Казабланка? Тъпа шега ли беше? Или се бяхме нагледали на шпионски филми и размяна на легендарни шпиони на моста Glinike Brucke между Източен и Западен Берлин? Ако беше само Маракеш, можеше някак да мине и за номер на екипажите. Можеше!