към центъра на Казабланка. В моята кола, не може да е случайно, се е качил и техният „оператор“. Вероятно иска нещо да си говорим. Аз го изпреварвам:
– Всъщност вие сбъркахте – задигнахте ми неизсниманата касетка, която току-що бях заредил, и така изгорихте празен филм. Заснетият е в мен (и вадя трети кодак, съвсем неначенат). Нека се разберем като нормални хора. Дай ми това, което ти засне, а аз ще дам снимките с вашите хора…
„Вражеският оператор“ се колебае, мъчително премисля, но не иска да изпусне неочаквания шанс – след секунда пъха в ръката ми кутийката с неговия кодак със снимките на Иван, а получава моя, отново празен. Язък за новичкия кодак, ще отиде на халос! В полумрака на задната седалка това е почти като в криминален филм, аз всичко правя механично, като на сън. Сделката е отлична – докопал съм се до техните кадри със Славков, а си получиха заслуженото за непрофесионалното си фото-воайорство – празен, съвсем празен филм!
Другият до мен пали „Марлборо“, аз присветвам със запалката към моя дълъг „Кент“. Вън вали, чистачките нервно гонят сребристите ручейчета от черните стъкла. Точно тук Богомил Райнов би казал „няма нищо по-хубаво от лошото време“.
В тази суматоха всъщност забравих за най-важното. Славков ми каза още при кацането, че в Лондон е имал достатъчно време да гледа голяма телевизия. Убеден е, че ние вече трябва да приключим със старомодното вестникарство. Българите също имат нужда от силна телевизия, ние трябва да отидем в нея и да се опитаме да я направим такава. Условия у нас сега има – отвън и отстрани това се вижда по-ясно. Още повече, че Павел Писарев там вече е зам.-директор, неговата шефка Леда Милева е супер-интелигентна, и тя е била в Лондон и е харесала размаха на новата медия. Секретарят на ЦК по нашите проблеми Венелин Коцев сигурно няма да е чужд на такава линия. Жена му, Йонка Коцева, е много влиятелен радиожурналист. Ще срещнем подкрепа и в нейните среди. Сега Първият секретар на Партията в София, Георги Йорданов, е много широко скроен човек, и зад млад екип, и то с идеи, сигурно ще