Изберете страница
-+=

Африка, и с много контакти в Рабат, няколко интервюта на добро равнище – опитът ни за среща с Краля на Мароко, естествено, не успя – бяхме отворили уста за твърде голяма лъжица. Но иначе журналистическата ни програма беше добра. Дето се вика – заслужава си, даже само за удивителните кадри от вилата на хълма Анфа край Казабланка, която се върти със специален механизъм, така че в прозорците ѝ винаги да има слънце. В нея е станала и първата съюзническа среща на Рузвелт с Чърчил срещу Хитлер през Втората световна война. Или „сука“ – старият арабски пазар на Казабланка. Даже оттам и „плячка“ имаше – Иван си купи един много стар пищов кремъклия (който при обиска в дома му след 1990 г. беше прибавен към „незаконно“ притежаваното оръжие, оплака ми се тогава той). В предложената програма от мароканците беше включен и Маракеш, най-старата столица на Мароко, в подножието на Атласките планини. Дадоха ни и микробус – с нас ще пътува и човек, владеещ арабски, френски и английски език. Подробно сме съгласували нашите идеи и с един от шефовете в авиокомпанията, който беше известен летец, и сега летеше от Рабат до Джеда като първи пилот.

Точно преди тръгване, както такива работи стават винаги, мен ме заболя кътник. Болката беше отчайваща, моето пътуване стана невъзможно. Предложих да отиват с микробуса без мен. И докато се разбираме в хола на „Хилтън“ кой накъде, две стюардеси се примолили и те да отидат до Маракеш, тъй като три дни са свободни от наряд – до полета им за Джеда. На нас, като сме били деца, първата ни дума е била „мама“, а не „какво ще кажат хората“. Е, разбира се, не преценихме, че ще попаднем в центъра не на пилотски, а на най-обикновени махленски отношения, сред които живееха и стюардесите – млади готини момичета, с по няколко чуждестранни езика, избрани на конкурс като за Мис Вселена.

И ето, в тази затворена общност, допълнително напрегната от денонощния риск на полета, отведнъж се появяваме ние, журналистите, че и инженери, и естествено се озовахме във фокуса на вниманието (сигурно и на завистта) на мъничкото, но много любознателно българско общество. При това то е