застане. За Людмила да не говорим, тя е „за“, има даже и още предложения как да се засили културната тема и филмовата програма.
На стълбичката при самолета му стиснах ръката за довиждане. И със съпричастие в лапата му пъхвам двете касети – едната, с нашите снимки от техния „оператор“, и другата, моята, с гуляйджийските подвизи на домакините.
– Кажи на Мила за тази гадна история тук, да не узнае от други.
– А, тя е над тези неща. Но ще се зарадва, че зад идеята за телевизията ставаме с плюс един! – и излетя от Казабланка.
Иван Славков очевидно познаваше добре жена си. В София по-късно ми каза, че при опита му за разговор на тема „Маракеш“, го отрязала. Тази интрига била далеч от нея и не я интересувала. Сега да мислим за големите неща, които ни предстоят в Телевизията.
И до днес се чудя защо се случи това със снимките и вечерята в Казабланка? Тъпа шега ли беше? Или се бяхме нагледали на шпионски филми и размяна на легендарни шпиони на моста Glinike Brucke между Източен и Западен Берлин? Ако беше само Маракеш, можеше някак да мине и за номер на екипажите. Можеше!