19
Понеделник, 23 октомври 1972 г. Втори ден за втория отвлечен самолет. Турските дипломати пиеха кафе на бюфета на аерогарата и дискретно следяха какво се случва и в салоните, и през витрините – към пистите към злополучния самолет в дъното.
Понеделник, 23 октомври 1972 г. Втори ден за втория отвлечен самолет. Турските дипломати пиеха кафе на бюфета на аерогарата и дискретно следяха какво се случва и в салоните, и през витрините – към пистите към злополучния самолет в дъното.
поднесено на тепсия. Имаме и журналисти, и време за анализи, и за прогнози, и за коментари, и за новини – те са ни под носа. В българския ефир, а май и в европейския, такова излъчване правим за първи път. Дано нещо не сгафим!
Широк подпис и след минута, о, боже! – чекът с ценната валута за Телевизията е вече в ръцете ми, чудна радост за икономическия директор Соколов, със странното име Авксенти. След около час обаче моят първи клиент пак започва да ми досажда.
Уговарям срещата да бъде малко преди „По света и у нас“. За да може новината да влезе в емисията. Идват и кореспондентите – наши и чуждестранни. Посланикът Нихат Динч е приветлив, вежлив, но е и суперактивен и гъвкав дипломат.
Подписи, както подчерта представителят, са сложили и членовете на екипажа. Посланикът пожела да получи писмено исканията на четиримата, с цел те да бъдат изпратени на съответните власти в Турция, за да бъдат проучени (неизменният дипломатически ход и терминология!).
Играта съвсем е отишла на Големите писти. Намекът на българския държавник звучи достатъчно ясно – проблемите не са наши, ако Вие не си ги решите, и самолетът гръмне, ние не сме виновни! Разменят се двузначни послания;
Въпреки дипломатическата вихрушка, на борда на „Троя“-та са неотстъпчиви и без ентусиазъм – момчетата вече не са сигурни дали не блъфираме, за да ги отведем до аеропорта, и там безусловно да ги предадем в ръцете на комшиите.
Отвлеченият, трети и последен, турски Дъглас ДС-9 със 119 души на борда, каца на бургаското летище баш на нашия 24 май 1981 г. Това става десет дни след покушението (на 13 май 1981 г.) срещу папа Йоан-Павел Втори от Мехмед Али Агджа – турски терорист