Широк подпис и след минута, о, боже! – чекът с ценната валута за Телевизията е вече в ръцете ми, чудна радост за икономическия директор Соколов, със странното име Авксенти.
След около час обаче моят първи клиент пак започва да ми досажда. Далече било, няма едри планове, няма детайли, няма автентичен звук, а самолетът му за Виена излитал след 50 минути.
– Добре де, ето ти колата, ще се обадя до самолета откъде си, ходи и снимай! – как ще загубим така глупаво валутата за кодака?
Той ми подава прескъпата си камера и ме моли:
– Слушай, така и така ти си сложил главата в торбата, тебе те пускат, иди и снимай за мен. Глупаво е аз да загина край този самолет – досега с тая камера съм участвал в повече от 20 войни по цялата земя, не ми се мре на час път до Виена! И то след като съм си платил някакви си 500 долара…!
В късния следобед единият похитител поиска личен разговор с турския посланик, но в присъствието на журналисти, или както сега се казва – на пресконференция.
Сивата жигула пак пълзи към БОИНГ-а.
