Уговарям срещата да бъде малко преди „По света и у нас“. За да може новината да влезе в емисията. Идват и кореспондентите – наши и чуждестранни. Посланикът Нихат Динч е приветлив, вежлив, но е и суперактивен и гъвкав дипломат. Той знае, че от тази пресконференция освен „димка“, не може да очаква кой знае какво.
На 23 октомври вечерта идваме в сградата на летището с младока похитител, объркан от прожекторите, притеснен, но твърд и рязък, той чете отчетливо:
„На 22 октомври 1972 г. сутринта заставихме самолета да кацне на Летище София. Ние държим пътниците като заложници. Само след като турското правителство изпълни нашите условия, ние ще предадем самолета и пътниците. В противен случай – натъртва момчето – ние ще ги унищожим“.
После, по-спокоен, чете списък на 13 души, намиращи се в турските затвори, някои от тях със смъртни присъди. За тях, както и за четиримата от самолета, искат от българското правителство да им даде политическо убежище и да им бъде гарантиран животът.
Условията към турската държава са:
• Да се премахне забраната за стачки във фабриките и да се прекрати натиска върху работниците;
• Да бъде дадена земя на селяните и да бъде добре заплатена тяхната продукция;
• Да бъде призната автономията на университетите;
• Да не бъде променяна конституцията в антидемократичен дух!
Всичките тези условия да бъдат съобщени трикратно на турския народ от турското радио..
Представителят на въоръжените похитители уверява, че пътниците в самолета по свое желание
