За последните четири десетилетия 20 турски въздушни лайнера са били отвлечени от турски въоръжени лица. От тях – три към България.
До 1983 г. десет са принудително отклонените самолета в нашето въздушно пространство. В седем от тях похитители са били български граждани и са опитвали да превземат български самолети.
Отвлеченият, трети и последен, турски Дъглас ДС-9 със 119 души на борда, каца на бургаското летище баш на нашия 24 май 1981 г. Това става десет дни след покушението (на 13 май 1981 г.) срещу папа Йоан-Павел Втори от Мехмед Али Агджа – турски терорист, свързан с десните екстремисти в Турция. Според турското радио четиримата похитители на самолета в Бургас са били членове на „ДЕВ СОЛ“, една от няколкото градски партизански групировки, които от години насам действат в страната. „ДЕВ СОЛ“ според турските власти била извършила и много обири на банки, магазини и частни жилища, при които тя се била сдобила с 13 милиона 422 хиляди турски лири ( $ 122 018) и 66 килограма злато.
Отвличането на този турски Дъглас ДС-9 на 24 май 1981 г. също е с тежък и класически сценарий. Условията на похитителите, четири турски момчета, са подобни на тези от предишните две отвличания през пролетта и есента на 1972 г. Заплахата също виси – или турската власт ще освободи 47-те техни другари от затворите, или този път безкомпромисно тук ще има взривове, кръв и пушек. Отново има дълги и опасни преговори, срещи, ултиматуми. Цели 38 трудни часа! Българските служби за сигурност вече бяха натрупали опит от предишните два инцидента. Телевизията – също. И всичко завърши, слава богу, пак без жертви…
И на софийското, и на бургаското летище, от българската милиция овреме се бяха усетили какво да правят и спасиха всички заложници, без да имат огромния опит и технически ресурс на своите колеги и от Германската федерална република, и от ИНТЕРПОЛ. И при трите инцидента на нашите летища бяха освободени 287 заложници, без нито една жертва. По-късно българските служби, съвместно с Българската телевизия, натрупали и свой, и мюнхенски опит, не допуснаха нито един инцидент или терористичен акт по време на множеството крупни световни събития у нас, събирали хиляди хора по стадионите и залите: Универсиада 77, Театър на нациите (1982 г.), Асамблеите „Знаме на мира“ (десет години – от 1979 до 1989 г.), с общо около 50 000 деца от 87 държави, и т.н.