Изберете страница
Корица Телевизионната фамилия в глава пета - Телевизионната фамилия

← 126

ТЕЛЕВИЗИОННАТА ФАМИЛИЯ

127 →

7

127

ТЕЛЕВИЗИОННАТА ФАМИЛИЯ

По коридорите на Телевизията винаги гъмжеше от народ. Някои стояха край нечистените със седмици прозорци, говореха оживено, димяха цигара от цигара и сякаш светът около тях не съществуваше. Други тичаха през глава към апаратните, под ръка с дебели рулони. Някои пък бавно и сами се разхождаха напред-назад и нещо си тактуваха с ръка. Две-три прегърнати двойки не обръщаха внимание на никого наоколо и усилено разлистваха я цветно списание, я някакви скици – каквото и да правят, важното е да са заедно.

7

128

ТЕЛЕВИЗИОННАТА ФАМИЛИЯ

Имаше някакво важно събитие в Пловдив, което трябваше да предаваме директно, и ми трябваше пряка радиотелефонна връзка със София. Тогава нямаше мобилни телефони и аз изпратих Жоро Кулишев с един джип и портативен ретранслатор на връх Братия, където и Министерството на съобщенията имаше своя апаратура. Чрез този пункт щяхме да осъществим оттам прекия радиотелефонен контакт от Пловдив до програмата в София.

7

129

ТЕЛЕВИЗИОННАТА ФАМИЛИЯ

Всички си говорехме на малките имена. Нямаше Любомира Топалова – имаше Буба, нямаше инж. Петър Долапчиев – имаше Петьо, нямаше Хачо Бояджиев – имаше Хачо, нямаше другаря Христо Цачев – имаше Ицето, нямаше и другаря Иван Славков – имаше Батето, или Иван...Звездите? – Да, и звездите! – Те бяха Кево (Кеворк Кеворкян), Томето (Тома Томов), Конака (Николай Конакчиев), Ани (Тачева)

7

130

ТЕЛЕВИЗИОННАТА ФАМИЛИЯ

Мария (Тролева), Лили (Ванкова), Кольо (Никола Филипов), Люси (Няголова), Мери Окото (Мария Янакиева), Нери (Нери Терзиева)...Това беше последният регионален телевизионен център (РТЦ), който през последните една-две години откривахме в България. Първият беше в Пловдив, вторият – във Варна, третият – в Русе. И ето сега – в Пиринска Македония, в Благоевград.

7

131

ТЕЛЕВИЗИОННАТА ФАМИЛИЯ

На срещата ни с Иван Славков при Тодор Живков във вилата в Бояна, когато ни възложи задачата за ускорено откриване на това районно студио, Живков, уж между другото, подхвърли: „Ще чакаме с интерес как на това ще реагират в Скопие“. Самият факт, че той лично поиска да ни каже да побързаме с изграждане на новото студио, показваше значението, което държавата отдаваше на новото ни телевизионно начинание. Това не беше се случвало досега с нито един регионален телевизионен център – нито в Пловдив, нито във Варна или в Русе.

7

132

ТЕЛЕВИЗИОННАТА ФАМИЛИЯ

Часовникът в студиото чукаше безмилостно – останаха седем минути... шест минути... пет минути... Колата с тонрежисьора от Радиото не идваше. В този миг в апаратната втича тонрежисьорът от Радиото и минутка след това бяхме в първия ефир на студиото в Благоевград – регионалният телевизионен център (РТЦ) на Българската телевизия в Пиринска Македония.

7

133

ТЕЛЕВИЗИОННАТА ФАМИЛИЯ

След откриването на Телевизионния център, партийният ръководител на окръга Дюлгеров се обърна към нас, и вместо официално слово, изрече: „Пиринска Македония Ви благодари! А сега нека си пуснем мозъка във ваканция!“. Стефан Велев, Димитър Кехайов (в центъра), дотогава главен редактор на окръжния всекидневник „Пиринско дело“. Отляво е Иван Славков, отдясно – Петър Дюлгеров, Първи секретар на Окръжния комитет на Партията.