– Шефе, оставям ти този график, да не забравиш, а е важно! Моля те да ми помогнеш! В десет и двайсе тази вечер ще ме търси Иван. Кажи му, че цяла нощ съм заета тук, да ми се обади утре към 12 ч., като се наспя. В 11 без 10 ще се обади Драго, нека ме чака към два часа тая вечер пред телевизията. Кръстьо може да се обади към единайсе и половина. Няма ме, отишла съм някъде из студиата, и скоро няма да се върна… А сега отивам в нюзрума. Там се събират операторите от новините и с тях ще посрещаме Новата година. А ти имаш ли нещо за мене? Ако ти потрябвам, аз ще бъда с Петьо…
Зад пулта – близки хора
Всички си говорехме на малките имена. Нямаше Любомира Топалова – имаше Буба, нямаше инж. Петър Долапчиев – имаше Петьо, нямаше Хачо Бояджиев – имаше Хачо, нямаше другаря Христо Цачев – имаше Ицето, нямаше и другаря Иван Славков – имаше Батето, или Иван…
Звездите? – Да, и звездите! – Те бяха Кево (Кеворк Кеворкян), Томето (Тома Томов), Конака (Николай Конакчиев), Ани (Тачева),
