След откриването на Телевизионния център в Благоевград, ръководствата на Окръга и на Телевизията си направихме традиционната снимка за спомен. Тук вече беше и новоназначеният директор на студиото Димитър Кехайов (в центъра), дотогава главен редактор на окръжния всекидневник „Пиринско дело“. Отляво е Иван Славков, отдясно – Петър Дюлгеров, Първи секретар на Окръжния комитет на Партията.
След откриването на Телевизионния център, партийният ръководител на окръга Дюлгеров се обърна към нас, и вместо официално слово, изрече: „Пиринска Македония Ви благодари! А сега нека си пуснем мозъка във ваканция!“.
Реших да го послушам, много ми хареса този негов лаф. Спретнахме хубав македонски купон по случай откриването на ТВ студиото, и бързо се отървах от спомена за гадната случка.
След празниците отивам в Телевизията. Минутка след като влизам в кабинета, чука Валя: „Иван Венциславов Ви чака от сутринта“. Подавам ѝ лист със заповед.
– Вале, след като оформиш тази заповед, елате заедно с него и ми я дай за подпис. Венциславов обаче бърза да се обяснява, преди да стане късно, когато донесат заповедта. Едър, светлолик, сега сякаш се беше свил в карираната си риза. Не го оставям да ми губи времето – той е творец, мисли само за своите ноти, а не и за тези, с които работи и за които прави музиката.
Влиза Валя, объркано подава листа – аз, без да го чета – парафирам, и му подавам заповедта. Иван Венциславов я мярка, после и той объркано ме гледа. Аз съм се обърнал настрана.
– Съгласувано е със Славков. Освобождаваме те от длъжността редови звукорежисьор, трансформираме щатната ти бройка в ръководител на група „Звук“ в Програмата и те назначавам за главен тонрежисьор на ТВ ефира. Дано така разбереш какво значи хармония и извън музиката. Заплатата ти остава досегашната за три месеца, после ще я приведем по новата длъжност, ако няма гафове в новия ти отдел. Събери колегите си в залата, за да те представя.
– Айде, успех! – и му подадох ръка.
Както Хачо, така и той, докрай подкрепяше моите и на екипа ни усилия за програмен телевизионен ред. Спомням си за него с усмивка.
