С това започват основните вечерни емисии на почти всички български телевизионни канали. Освен многообразието, за съжаление, едно е общото за всички тях – водопадът от криминални хроники, с които обилно се пълни централното новинарско време от 18 до 21 часа.
Колко се промениха телевизионните новини! Преди имаше само еднадве емисии дневно в единствения телевизионен канал. После почнаха да се роят (и емисиите, и каналите), за да станат днес няколко десетки, а и повече.
През седемдесетте години на миналия век на пръв поглед всичко беше Окей. Изборните резултати винаги бяха 99% „за“. Стандартът на живота непрекъснато растеше. В селата, като гъби след дъжд, никнеха нови и нови къщи. Безплатното
Нашето население знаеше само какво е „валута второ направление“, но не кой и как я има. Тихомълком се създаваше и червената буржоазия, с доларовите си банкови книжки вместо партийни билети. На възлови места и на служба в чужбина с предимство
Затова и днес телевизионните спомени – плакати отпреди десетилетия, будят противоречиви чувства за нещо не докрай изречено, сее се понякога примитивен антикомунизъм, без да се отиде подълбоко в генезиса на онези нестандартни години.
Разделих я на няколко самостоятелни части, органично свързани помежду си с постоянните теми на българското общество: страхът, необолшевизмът, властта, тероризмът, дисидентството, медиите, политическата демагогия, историческият
