Показни убийства у нас нямаше, затова и новини за тях също нямаше. А Далас и разстрелът на Джон Кенеди бяха много, много далече, оттатък Желязната завеса.
Колко се промениха телевизионните новини! Преди имаше само една-две емисии дневно в единствения телевизионен канал. После почнаха да се роят (и емисиите, и каналите), за да станат днес няколко десетки, а и повече. Предлаганото в тях, слава Богу, има и различни гледни точки. И добри публицистични рубрики на БНТ, като съботнонеделното предаване на Георги Любенов, „Панорама“ на Бойко Василев или „Референдум“ с Добрина Чешмеджиева, „История БГ“ с Георги Ангелов, „Вяра и общество“ с Горан Благоев, „Култура БГ“, „Отблизо с Мира“ или „Още от деня“. Много канали, много новинарски емисии, за съжаление, често без собствен коментар и с почти еднакви новини, просто защото всичко е казано или излъчено. Или прикрито.
Възторжено пеем на 24 май химна за двамата братя Кирил и Методий „Върви, народе възродени“, ритуално поднасяме венци на паметника на Васил Левски на 19 февруари, прекланяме се на Христо Ботев на 2 юни на връх Вола и почитаме падналите за свободата на България с пищна заря вечерта и военни почести по градските площади. Викаме по стадионите „Българи, юнаци!“. И дълбоко си вярваме в това! Рецитираме в екстаз стихотворението на Иван Вазов „Аз съм българче“. Изправяме се на крака, когато чуем даже и нотка от песента „Моя страна, моя България“… А родният ни език бъка от чуждестранни думи, в рекламите и надписите по МОЛ-овете, търговските ни улици и магазини няма ни една българска дума, написана на кирилица. И гледаме до забрава Биг Брадър. И пеем Happy Birthday вместо „Многая лета“ на рождените дни на майките и децата си…
Криминалните екшъни заляха ТВ екраните. Децата ни днес започват да гледат „екранните“ престъпления заедно с първото „мама“. Убийството става все по-обикновено и естествено нещо, като че ли не е на човек, а на муха. То престана да бъде изключение. Центърът, акцентът, е изместен с пазарното оправдание, че това се търси