ПРЕДИСЛОВИЕ
Катастрофа и убити на магистрала.
Трамвай блъснал автобус!
Убийство на дете.
Изнасилена жена.
Горски пожар с жертви.
Терористичен акт в Сирия или Париж.
Годишнина от друго терористично събитие.
Самолетна катастрофа.
Съдебен процес без присъда.
С това започват основните вечерни емисии на почти всички български телевизионни канали. Освен многообразието, за съжаление, едно е общото за всички тях – водопадът от криминални хроники, с които обилно се пълни централното новинарско време от 18 до 21 часа. Това е и матрицата на най-важните теми, които са водещи за емисията. И във всяка такава новинка крещят страховити думи: скандал, брутално, убийствено, кърваво… И това е всяка вечер – няма делник, няма празник! Зрителската аудитория не се подбира – и деца, и млади, и стари… Зад свободата на словото нахално се прикрива жълтата преса.
Нима такива „събития“ нямаше и преди половин век? Имаше, разбира се, не чак толкова, но имаше. Те обаче не бяха в челото на дневния ред на обществото. Мястото им не бе в началото, а в криминалните хроники, в края на емисията.
„Нашите“ новини тогава, в същото това „гледано“ време, пък бяха пълни с протоколни събития – изказване на Тодор Живков на поредния си пленум, кой колхоз е посетил Брежнев, малко нещо за Дьо Гол, млеконадоят в пловдивско, какъв рекорд е постигнал урожаят в Добруджа. Успехи, успехи, успехи! А защо се вият „опашки“ за цветни телевизори или за банани пред показните магазини по Нова година – нито дума!