НА ЧУЖД СТОЛ НЕ СЯДАЙ

Разбрах, че това не е приятелска шега. Станах. Разменихме на крак няколко нелепи приказки и излязох от студения кабинет. И реших, че повече никога няма да стъпя в Телевизията! Но съдбата беше вече отредила друго

Павел Писарев, с подобни лафове, като тези на първата ни среща в шефския си кабинет, беше смръзнал кръвта на цялата телевизия – щом излезеше и тръгнеше към стълбите, целият коридор пред него се изпразваше – хората се пъхаха по студиа и апаратни, и там изчакваха суровия началник да мине

Не минаха няколко месеца и го смениха с Иван Славков. Писарев стана генерален директор на Българската кинематография и „леденият“ период на Телевизията, започнал при Леда Милева, свърши. Започна „славният“ на Славков. Случи се така, че след отиването на Павел в Киното, там също започнал „славен период“. Може би въобще за българската култура идваха славни времена.

И като разбра, че е разкрит, разказа какво е станало. С Главния прокурор на Републиката били познат и от младежките си години. Обадил му се да проверят нейния случай, дотогава за нищо не бил го търсил. Явно е имало основание за предсрочното освобождаване, но Павел го подсетил. Прокурорът иначе не би го направил.