на братските страни бяха сложени „под мерник“ от Кремъл заради „греха“ на чехословашките колеги и директора им Зеленка, че горещо подкрепят „Пражката пролет“. И даже са допуснали екипите на „Свободна Европа“ от Виена безпрепятствено да се настанят в техните тв студиа. Говореше се, че нашият зам.-директор, със сивия студен поглед, е изпратен от ЦК, за да не стане и у нас някоя „пролет“, та затова трябваше да направи чистка и в Българската телевизия.
Писарев бил проверен човек. Още като ученик работел по районните комитети на Комсомола, оженил се за внучката на Васил Коларов и влязъл в партийния елит. Ползвал се и с доверието лично на Тодор Живков. И от Париж, където бил кореспондент, го назначили направо на „Сан Стефано“ – за да не допусне „българска пролет“ в Телевизията. Може би и затова в кабинета си при моето назначение, той се направи на толкова страшен.
Ама нещо не се получи. Не минаха няколко месеца и го смениха с Иван Славков. Писарев стана генерален директор на Българската кинематография и „леденият“ период на Телевизията, започнал при Леда Милева, свърши. Започна „славният“ на Славков. Случи се така, че след отиването на Павел в Киното, там също започнал „славен период“. Може би въобще за българската култура идваха славни времена.