Павел Писарев не беше нито толкова страшен, нито толкова лош, колкото се правеше. Десетина години по-късно, вече не бях в Телевизията, занимавах се с организацията в София на Световния конгрес на театрите, под егидата на ЮНЕСКО. Павел беше първи зам.-министър на Комитета за култура и това мероприятие беше в неговия ресор. Веднъж той беше дошъл в моя офис – на партера в една стара сграда зад Народния театър. Бяхме застанали на прозореца и гледахме весела абитуриентска група на площада. Отдолу някой ми подвикна – беше бивша колежка, организатор в Телевизията. Разменихме няколко тъжни думи – от утре я прибирали за три години в Сливенския затвор с присъда за стопански, според нея дребни нарушения. И си тръгна оклюмала. След минута се загуби сред развеселените момчета и момичета, които традиционно брояха:
– Едно, две, три…! – до единадесет. Като че ли ѝ брояха годините на присъдата.
Писарев, явно вкиснат от разказа ѝ, се махна от прозореца и измърмори: „Как млада жена за такава дреболия ще я затворят с години! Май някой я е „сготвил“.
Минаха няколко месеца. Колко – вече не помня. Прибирам се в офиса след едно заседание в Комитета, секретарката сочи една луксозна кутия с бонбони, рядкост за онези времена.
– Донесе я една млада жена, каза че Вие сте знаели защо. Идвала направо от Сливен, всичко се било оправило и тя вече няма да бъде там.
Освен мен, само Писарев знаеше за тази история с колежката, но аз нищо не бях правил за нейното предсрочно освобождаване. Значи е той. Взимам кутията с бонбоните и я нося в Комитета. Писарев е сам в кабинета. „Защо ми даваш това, да нямаш рожден ден?“ Споделям предположението си, а той гледа настрана. И като разбра, че е разкрит, разказа какво е станало. С Главния прокурор на Републиката били познати от младежките си години. Обадил му се да проверят нейния случай, дотогава за нищо не бил го търсил. Явно е имало основание за предсрочното освобождаване, но Павел го подсетил. Прокурорът иначе не би го направил. Изправи се и отиде до прозореца. И най-неочаквано започна тихо да си брои като абитуриент, само че на обратно:
– Три, две, едно, нула!
