← 89
90 →
Някъде по средата на 70-те години, мисля, че беше март 1974 г., от московската телевизия до нас дойде необичайно предложение. Искат да препредават през София за Париж репортажи от срещата на тогавашния ръководител на СССР Леонид Илич Брежнев с френския президент Жорж Помпиду, която ще стане в големия черноморски курорт Пицунда в Съветска Абхазия.
колегите от „Шанз-Елизе“ имаха (по-точно нямаха никаква представа) за нашата телевизия. Монтажистите, които трябваше да монтират филмовите ленти, си носеха не само лепенки, но и ножички, моливчета и какви ли не дребни канцеларски джунджурийки, мислейки може би, че ние сме някаква тяхна далечна африканска колония, а нашата телевизия е някаква аборигенска колиба.
В деня на първата емисия, заедно с френския директор на продукцията и Хачо, с моята кола отидохме на летището, в края на пистата, която беше определена за приземяването на техния Mister 10. Защо с Хачо тогава и аз не разбрах, той просто се присламчи към нас, а за мен беше добре дошло – хем безплатен режисьор, хем и нехоноруван преводач!
Чакаше ни и пилотната кола от пътната милиция, осигурила трасе до нашата телевизия. Репортажът от Съветския съюз за разговорите Брежнев – Помпиду бяха изпратени по радиорелейния канал точно навреме. След кацането Жорж Помпиду се почувствал зле, журналистите чакали до късно, но от държавната вила, където бил настанен той, никой не дал изявления.
Френският пилот не можеше да си обясни как фризьорите в Република България могат да бъдат държавни служители като него, който служи на Президента на Република Франция. Очевидно Стената, която реално ни разделяше от десетилетия, беше по-висока от Берлинската стена. Повече не се и опитвах да му обяснявам как бръснарите в България са държавни чиновници и получават заплата от държавата. Френският правителствен пилот нямаше шанс да ме разбере.
