Удиви ме абсурдната представа, която колегите от „Шанз-Елизе“ имаха (по-точно нямаха никаква представа) за нашата телевизия. Монтажистите, които трябваше да монтират филмовите ленти, си носеха не само лепенки, но и ножички, моливчета и какви ли не дребни канцеларски джунджурийки, мислейки може би, че ние сме някаква тяхна далечна африканска колония, а нашата телевизия е някаква аборигенска колиба.
Екипът им се ръководеше от заместник-директор на новините, който много скоро видя, че е дошъл в телевизия, не по-лошо оборудвана и организирана от тяхната. И което ги изненада най-много – ползваме системата за излъчване „СЕКАМ“, която беше еднаква и за българската, и за френската телевизия. Но французите бяха изнервени от друго – техният президент, който последните години за трети път ще се среща с кремълския властелин, бил болен от левкемия, и както се говорело сред френските колеги, никой не знаел дали ще може в такова състояние да води трудните преговори със съветския ръководител.
Срещата на тогавашния ръководител на СССР Леонид Илич Брежнев с френския президент Жорж Помпиду, която стана в съветската държавна резиденция в Пицунда.
