По едно време се обърна и ме погледна, малко се поколеба, но все пак се престраши:
– Господине, искам да ви попитам нещо, което така и не разбрах у вас. Вчера в София имахме почивен ден. Влязох в един фризьорски салон да се подстрижа. Беше много луксозно оборудван, а момчетата бяха фантастични професионалисти. Попитах ги дали този салон е техен. Те ме изгледаха учудено и ми казаха – не, той е държавен. Попитах ги: „А вие откъде си изкарвате парите?“. Те ми отговориха: „Ние сме на държавна заплата. Всичко, което тука ни плащат клиентите, отива в държавния бюджет на Републиката, а после оттам ни се плащат и заплатите. Също както на вас, пилотите, вашата авиокомпания ви заплаща заплата всеки месец“.
Френският пилот не можеше да си обясни как фризьорите в Република България могат да бъдат държавни служители като него, който служи на Президента на Република Франция. Очевидно Стената, която реално ни разделяше от десетилетия, беше по-висока от Берлинската стена. Повече не се и опитвах да му обяснявам как бръснарите в България са държавни чиновници и получават заплата от държавата. Френският правителствен пилот нямаше шанс да ме разбере. Той беше прелитал многократно над Стената, но си беше останал все там долу, както и аз – все тук. Затова трябваше време, много време, а не просто мощни булдозери, които да рушат тази проклета Стена между Източен и Западен Берлин. При това тя не беше само там. И само тогава.
Жорж Помпиду Президентът на Френската Република, при срещата си с Брежнев, явно е пробвал да „преодолее“ Стената, въпреки че още в Абхазия вече е усещал полъха на смъртта. На него лично Времето не стигна. Но поне е бързал. Веднага след кацането си във Франция напуснал Елисейския дворец и отишъл в своята частна вила на остров Свети Людвиг, където успял да го посети само Шарл Дьо Гол със съпругата си. Двадесет дни след визитата си в Пицунда, в девет часа вечерта на 2 април 1974 г. Президентът на Петата Република Жорж Помпиду починал от остра загуба на кръв, възникнала от основното му заболяване – левкемията.
Президентът Митеран имаше по-добър шанс, той поне се опита да закуси с български дисиденти в София през 1988 г. В Пицунда руски дисиденти нямаше, беше твърде далече от Москва.
Дълги години след височайшата визита в Пицунда, при командировки на наши колеги във Френската телевизия, там си припомняли за тази необикновена самолетна история в София, свързана с последното земно пътуване на Жорж Помпиду. Но и непременно питали дали още работи в София нашият радиотелефон с Париж…
