започва да кръжи и да иска разрешение за кацане на пистата в София. Чакаше ни и пилотната кола от пътната милиция, осигурила трасе до нашата телевизия. Репортажът от Съветския съюз за разговорите Брежнев – Помпиду бяха изпратени по радиорелейния канал точно навреме.
Когато всичко се успокои, на барчето в хотела единият от пилотите, който малко нещо говореше руски, каза, че всъщност никаква буря при полета не е имало. Те са закъснели още от Абхазия, тъй като имало някаква неразбория с програмата на срещата. След кацането Жорж Помпиду се почувствал зле, журналистите чакали до късно, но от държавната вила, където бил настанен той, никой не дал изявления. „Ние готвехме новините само по съобщенията за печата от техния пресцентър“, ни казаха по-късно френските журналисти.
Съмненията за лошото състояние на френския президент се прокрадваха и при някои телефонни разговори с руските ни колеги от апаратните на Интервизия в Москва. Той се чувствал много зле, още преди да лети за Пицунда. Сега пък там започнали да се страхуват например от слуховете, че него са го отровили в Съветския съюз. На 12 март обаче се е състояла продължителна беседа между лидерите на СССР и Франция с идеи за бъдещото развитие на двустранните френско-съветски отношения. На пресконференцията след това на журналистите е дадено само прессъобщение със стандартните за онези времена шаблони:
„Срещата е преминала в откровена и конструктивна обстановка и обмяна на мнения, съответстващи на атмосферата на съветско-френските отношения на принципа на сътрудничеството и взаимните консултации“.
Чудесно!
Нашите френски колеги си заминаха от София за Париж на 13 март. Преди полета обядвахме заедно в ресторант „Тихия кът“ на Витоша, заедно с екипажа на самолетчето. В планината зимата още не беше си отишла, преспите бяха до кръста, снегът искреше на пролетното слънце. След напрегнатите дни всички бяхме весели. До мен седеше бордният механик с руския език.
