В деня на първата емисия, заедно с френския директор на продукцията и Хачо, с моята кола отидохме на летището, в края на пистата, която беше определена за приземяването на техния Mister 10. Защо с Хачо тогава и аз не разбрах, той просто се присламчи към нас, а за мен беше добре дошло – хем безплатен режисьор, хем и нехоноруван преводач!
Машината след малко трябваше да кацне, за да имаме време до 21.00 ч. (в Париж), когато от нашето студио щяхме да се включим директно в тяхната новинарска емисия. Седя спокойно в жигулата на края на пистата, на отличен френски език до мен Хачо води приятелски разговор със своя френски колега. След десетина минути самолетът все още не каца. След още десет френският колега силно се притесни, Хачо го успокоява, че ще се обадим още сега в Париж, за да ги предупреди за евентуалното закъснение. Французинът вдигна учудено рамене:
– Как ще се обадим! Откъде ще се обадим?! Та ние сме на края на Софийското поле!
Тогава аз отворих жабката отпред и извадих радиотелефонната слушалка. Търся кулата на аерогарата. Диспечерът казва, че поради буря над Черно море Mister 10 се отклонил на север през Румъния и ще закъснее, но с колко – той още не може да каже. Обаждам се на секретарката Валя в Телевизията да избере директно Международната централа и оттам да поиска Париж.
Занемелият французин просто не можеше да повярва, че от това пусто място, някъде в софийското поле, ние след малко ще разговаряме със студиото във Франция! Само след две минути обаче от репродуктора се чу: „Ало, Париж, тук София. Говорете!“ и подадоха „връзката“ на изумения французин. И вместо да направи веднага съобщение, че ще имаме 10 – 15 минути закъснение, та френските колеги да се съобразят за ефира, той започна обширно да разправя колко добре е оборудвана Българската телевизия и как в момента той се обажда по радиотелефон от полето в края на софийската писта!
Дърпам го за ръката, моля го да разговаря направо за закъснението. Но колегата продължава… Слава на Бога, той се смили над нас – още преди края на разговора с Париж, високо над Стара планина се появи като чертичка малката машина, след минутка
