КЪСЕН ЕВКСИНОГРАДСКИ СЛЕДОБЕД

Как така дъщерята на Тодор Живков например да лиши българските деца в Асамблеята от пионерските връзки? Как така за рождения ден на Георги Димитров те, заедно с децата от чужбина, няма да поднасят венци и букети пред Мавзолея? Все пак нали това става още през 1979-а!

В напрежението на тогавашното всекидневие нямах време да търся обяснение за тези телефонни искри. Просто ги приех като дребно партийно недоразумение. И толкова. Но прояснението дойде малко след това, когато се сетих за един разговор с Живкова, който навремето ме беше впечатлил.

– Самоуби ли се Людмила Живкова? Или руснаците имат пръст? Ти по-знаеш тези неща, нали в телевизията бяхте приятели с Батето! Това питане ме подтикна да напиша следващите няколко реда. Не заради клюката го правя, а защото политиката на Мила Живкова в Културата направи възможна и работата ни и в Телевизията такава, та да запомните времето на Славков и до днес, надявам се, с добро.

Тези слухове за неприязънта на Кремълската администрация се пораждаха и в средите около Резиденцията на Живков. Някой си дочул, че при посещение на Брежнев в София между двамата избухнал спор, и Брежнев остро се заканил на Живков: „Или махаш нея, или ти си отиваш!“. Баща ѝ се помотал и нищо не последвало. А отгоре на всичко тя започна и разгърнато честване по света на 1300 години България, когато Москва е едва на 800 – т.е. 500 години „по-млада“!

До последните си часове Мила се водеше от своето правило. „Аз не мечтая, аз имам проекти (б.а. в смисъл планове), които изпълнявам“, ми каза тя в онази привечер в Евксиноград.
А към проекта „Международна детска асамблея“, след този за Рьорих, беше особено пристрастена.

Иван само веднъж проговори за това. Няколко дни след погребението ми каза: „Много тежко понасяше, че близки сътрудници около нея са я мамели“. Имала предвид Живко Попов и другите с него в нашумелия по-късно криминален процес. Казала му: „Иване, ти си щастлив, че случи на приятели, аз не успях“. „Мислете за мен като за огън“ – казваше Мила. И просто изгоря в него.