- Среща в София на министри на културата от 60 страни;
- Театър на нациите в София с участието на 62 национални театъра от 43 страни, със 124 спектакъла, не само в София, а и в цяла България;
- Писателски срещи с творци от цял свят и признати в цял свят;
- Златните тракийски съкровища в най-големите музеи в света;
- Универсиади – летни и зимни;
- Десет години Международни детски асамблеи, и т.н.
Тези слухове за неприязънта на Кремълската администрация се пораждаха и в средите около Резиденцията на Живков. Някой си дочул, че при посещение на Брежнев в София между двамата избухнал спор, и Брежнев остро се заканил на Живков: „Или махаш нея, или ти си отиваш!“. Баща ѝ се помотал и нищо не последвало. А отгоре на всичко тя започна и разгърнато честване по света на 1300 години България, когато Москва е едва на 800 – т.е. 500 години „по-млада“!
Но неглижирането, или даже несъгласието на великата държава с тези нейни практики или идеи, в края на двадесети век не биха могли да се решават с гилотината, още повече за дъщерята (самата тя член на Политбюро на ЦК на БКП!) на лидера на най-верния сателит на Кремъл. И това да става точно когато вече болният Брежнев усещаше дъха на Горбачов във врата си и се нуждаеше от подкрепа и на братските партии. Българските служби за сигурност тогава също бяха достатъчно силни и предани на Живков, та да не доловят и да ликвидират овреме всяка опасност, особено ако тя застрашава лично Фамилията. Независимо откъде идва.
Времената, когато свирепо трепеха лидери, като Троцки или Джон Кенеди, а у нас Никола Петков и Трайчо Костов, отдавна бяха минали. А и защо да го правят?!
Ресорът на другарката Живкова бяха театрите, оперите, музеите, паметниците, читалищата и самодейните състави. Тя не е нито министър на отбраната, нито на вътрешните работи или на Комитета за държавна сигурност, нито на икономиката
