Изберете страница

КЪСЕН ЕВКСИНОГРАДСКИ СЛЕДОБЕД

 

-+=

Натискът върху Телевизията и върху българската художествено-творческа интелигенция в края на 70-те години се усили. Очевидно, без ние да усетим, времето на Славков е било станало разделно – нашето политическо поколение вече беше дало заявка, че такъв догматичен свят не ни е достатъчен, че истинският Свят е единен и цветен, а не монообразен и разделен с Берлинска стена. И затова девизът на Асамблеята на Людмила Живкова „Единство, Творчество, Красота“ за „еднозначните“ остана мистичен или екстравагантен.

Как така дъщерята на Тодор Живков например да лиши българските деца в Асамблеята от пионерските връзки? Как така за рождения ден на Георги Димитров те, заедно с децата от чужбина, няма да поднасят венци и букети пред Мавзолея? Все пак нали това става още през 1979-а!

 

„Петолъчката“ (специален телефон за пряка връзка с ЦК и с правителството) звъни, та се къса – Милко Балев, началник на Кабинета на Първия: