Изберете страница
Корица Криеница в Глава осма - Страх

← 221

КРИЕНИЦА

222 →

7

222

КРИЕНИЦА

След изтощителната спортна Универсиада 77, която предавахме на живо нонстоп почти месец за няколко десетки телевизии от цял свят, Иван Славков, виждайки на кой хал съм, със съпричастие ми предложи: – Изчезни, бате, за няколко дни! Шефът много хвали Нареченски бани срещу преумората. Ще намерим карта за Военния санаториум в Наречен чрез полковниците от нашата военна редакция. И се махай оттук!

7

223

КРИЕНИЦА

Разопаковах скромния си багаж, но на нощното шкафче неизменно подредих транзистора „Филипс“, електрическата самобръсначка „Филипс“ и разбира се, журналистическия си касетофон, също „Филипс“, с който се сдобих при пътуването си до Кувейт, почти без пари. Просто бях, та и до днес, фен на „Филипс“. При път, друго я взимах, я не, но касетофонът винаги беше с мен.

7

224

КРИЕНИЦА

С какви очи после ще гледам тези мили, приятелски настроени хора, които така добре ме приеха в своята офицерска група, за да ме спасят от санаториалната скука! Едно нещо в тях обаче ме дразнеше – те говореха с мен като на партийно събрание, с общи заучени фрази, леко приповдигнат тон. Нещо не се връзваше с добродушния им симпатичен нрав.

7

225

КРИЕНИЦА

От тази вечер с д-р Митко Сърбинов започна нашето петдесетгодишно приятелство. До смъртта му. А и след това – урната с праха му лежи в нашето фамилно гробно място в Софийските гробища. Той сигурно вече ме чака „горе“, да продължим разговора, започнат в Наречен.

7

226

КРИЕНИЦА

Аз мълча, не трепвам. Накъде го подкара, къде е моята Ани Цонева, къде е ремонтът на танка? Майорът продължава: – Вие, от тайните служби, се дъните в детайлите, аз съм го чел и в криминалетата. Ти си сложил под носа ми транзистор „Филипс“. Сещаш ли се, че моят е ВЕФ и аз за друг не мога и да помисля! Защото не мога да ходя до Лондон и до Париж, а в Ямбол и КОРЕКОМ няма.

7

227

КРИЕНИЦА

българския Щирлиц, така и не чака. Аз мълча като комунист на разпит. Заспал съм призори. Пропуснал съм и закуска, и процедури. Отворих очи, леглото отсреща – празно и оправено. Излязох в коридора. Камериерките чистеха опразнените две съседни стаи. До обяд заминах и аз за Телевизията. Вместо почивка, бях играл на криеница...