← 290
291 →
20 часа, 10 април 1976 г. Атина, Гърция. Телевизията (ЕРТ). – Четири, три, две, едно – ЕФИР! – Калиспера сас агапити тилетeатес! На гръцкия национален TВ екран е Христина Кюркчийска, популярната говорителка от Българската телевизия. На перфектен гръцки език тя казва нашето „Добър вечер, драги телевизионни зрители“.
Христина води програмата на гръцки и на живо, а не на запис – влиза в ефир, когато има нужда от „връзки“ между блоковете, или допълнителна информация за предаванията и техните творци, после преминава зад кадър. Огромно усилие и напрежение, което по нищо не ѝ личи – повече от шест часа е все така спокойна, приветлива, близка с новите си зрители. Гърците се омаяха!
И още нещо – да не правим „витрина на социалистическите успехи“, тип „Наръчник на агитатора – 1950 г.“, а да се съобразяваме с тамошните интереси, религия, вкус, манталитет и политическа ориентация. Гърците силно уважават православната си религия, ненавиждат грубостите и затова включихме в нашата програма за Атина очерци за българските манастири, свалихме кадрите с бруталното насилие от началото на филма „Козият рог“
Разговорът стана в Бояна на другата вечер. Цивилната охрана на УБО, като видя Славков, незабавно ни пропусна. Във вилата Тодор Живков ни прие в малък закътан хол. Живков беше с червеникава карирана риза и домашна светлобежова жилетка, а не със сако и връзка, както го знаехме от снимките, които висяха в кабинетите на всички шефове. Без да става от дълбокото кожено кресло, с чашка билков чай в ръка, влезе направо в темата
огава така и не се замислихме, а и не знаехме за московското съвещание. Доста по-късно, когато посещението на Живков в Атина беше завършило твърде успешно, а нашата телевизионна вечер жънеше своите успехи, след една пресконференция съвсем случайно стана приказка с гръцки колеги, че генералният директор на ЕРТ Джон Лампсас бил близък с Караманлис.
– Ахиле, бил ли си в Стария Пловдив? – Па како да ни сум бил? – Като гледам тия улици, стари къщи и дворове, се питам: Пловдив ли е ваш, Охрид ли е наш... Ахил се усмихва лукаво, видно е очаквал този въпрос: – Чичо Стефане, остави друг да мести границите, дай ние да си пием ракията... – и отпива едра глътка от чашката с македонската жолта ракия. Доста по-късно, когато Ахил Тунте дойде за югославски посланик в София, разбрах, че е братовчед на нашия известен композитор Борис Карадимчев.
