вечер е научила наизуст на гръцки целия текст. Този ход го прилагахме неведнъж: Стефка Иванова например води българските телевизионни вечери в Либия на „арабски“, а в Индия на „хинди“. Тогава, след като се върнаха оттам с Иван Въргов, отчетохме, че тези телевизионни продукции стават особено успешни, когато се водят на живо и на родния език за страната, в която гостуваме. И още нещо – да не правим „витрина на социалистическите успехи“, тип „Наръчник на агитатора – 1950 г.“, а да се съобразяваме с тамошните интереси, религия, вкус, манталитет и политическа ориентация. Гърците силно уважават православната си религия, ненавиждат грубостите и затова включихме в нашата програма за Атина очерци за българските манастири, свалихме кадрите с бруталното насилие от началото на филма „Козият рог“, който се излъчи по-късно, през юни 1976-а. Избрахме него, защото е за турското робство у нас, а травмата на гърците от турското военно нахлуване в Кипър беше още прясна. Рециталите от Международния фестивал „Златния Орфей“ с участието на световните звезди показваше една модерна, а не ориенталска музикална култура, широко отворена към света и протежирана от българската държава. След годините на пълна изолация и Студена война, гърците ни откриха чрез своя екран и като истински южен народ, спонтанно и горещо аплодираха екранната ни визита. И символ на това стана нашата перфектна руса телевизионна звезда, която, за да я направим още по-близка на съседния народ, „проговори“ на гръцки. Какво ѝ струваше това? В продължение на три месеца учеше наизуст на чуждоземния език десетки страници текстове от Програмата за Атина, а с помощта на трима гръцки имигранти у нас го правеше на говорим, а не на книжовен гръцки.
Е, да оставим Христина Кюркчийска през пролетта на седемдесет и шеста да се кефи по улиците на ликуващата Атина (на нас поне така ни се струваше), за да разкажа как стана всичко това, след толкова десетилетия не само на изолация, а и на враждебност между двете държави – едната на югоизточния фланг на НАТО, а другата – от Варшавския пакт.
Почти година по-рано, една привечер секретарката от Десетия етаж на „Сан Стефано“ се обади да се кача „горе при тях“.
