беше проблем, те живееха своя си югославски живот и социализъм – не отказваха контакти, бяха любезни. И толкова! Все пак успях да се видя в Скопие през август 1975 г. с някои програмни шефове на Македонската телевизия. Един от тях, Ахил Тунте, даже ме покани да отидем до Охрид (той е оттам). Като седнахме на кафе в старинния град, сред тия къщи, като във възрожденския Пловдив, аз не се стърпях и го питам:
– Ахиле, бил ли си в Стария Пловдив?
– Па како да ни сум бил?
– Като гледам тия улици, стари къщи и дворове, се питам: Пловдив ли е ваш, Охрид ли е наш…
Ахил се усмихва лукаво, видно е очаквал този въпрос:
– Чичо Стефане, остави друг да мести границите, дай ние да си пием ракията… – и отпива едра глътка от чашката с македонската жолта ракия.
Доста по-късно, когато Ахил Тунте дойде за югославски посланик в София, разбрах, че е братовчед на нашия известен композитор Борис Карадимчев.
При другаря Живков в Бояна сега съм обнадежден, защото може би Гърция наистина е добра идея! Казвам му това и на няколко пъти хвърлям око към Славков – търся мълчаливо съгласие. Живков очевидно е доволен. „Е, айде, младежи, значи се разбрахме. Аз затова рекох да се видиме до̀ма, а не в ЦК, тука е по-спокойно, нема телефони и друго. Той, Милко (Балев, началник на неговия кабинет, б.а.), пак ще разбере, той всичко иска да знае, ха-ха-ха-ха…“ Не пропуска да гризне своя близък помощник, когато оня е далече от него. Боянската привечер вече се е настанила в тихия хол. И умореният човек пали настолната лампа на масичката до него.
Срещата е приключила.
Не бих искал някой, като чете тези редове, да си помисли, че Българската телевизия е решила размразяването на българо-гръцките отношения, че този процес е започнал от нас и от нула. Ние просто бяхме на точното място и в точното време. И при точния човек. А иначе и без нас, целият държавен апарат с години беше работил яко – министерствата, службите, агенциите, българското посолство в Атина и търговските ни служби – всички със своите възможности са участвали в този процес. В това време усилено се е готвело и Българското търговско изложение в Атина (април 1976 г.), което за един ден не става.
