българка в нейната върхова форма – близък план, чудесно направено осветление, брилянтен звук и за най-нежните ѝ гласови нюанси. Светлокосото момиче със своето изискано сценично поведение грабва още от първата секунда и най-предубедения грък. А уважението към новата ѝ аудитория, че българката говори на техния роден език, е допълнителна, но важна екстра на нейната поява в гръцкия ефир. В следващите 6 часа и 45 минути ние ще разказваме с нея само за България – документални филми за „Златните пясъци“ и „Слънчев бряг“, за българските манастири и разбира се, най-много за Рилската Света обител, песни и хора̀ от Югозападна България, граничеща с Гърция, телевизионни репортажи за българското земеделие и бързо развиващата се тежка индустрия, кадри от опери с Николай Гяуров и Райна Кабаиванска, балет с примата Вера Кирова. И пак музика, но този път от „Златния Орфей“, и джаз от водещи български състави. И към края на българската програма – игралният филм „Обич“ на режисьора Людмил Стайков.
Христина води програмата на гръцки и на живо, а не на запис – влиза в ефир, когато има нужда от „връзки“ между блоковете, или допълнителна информация за предаванията и техните творци, после преминава зад кадър. Огромно усилие и напрежение, което по нищо не ѝ личи – повече от шест часа е все така спокойна, приветлива, близка с новите си зрители.
Гърците се омаяха!
Те звъняха по телефоните, поздравяваха я, канеха я у тях (ако може!) на гости. На другия ден, като се разхождахме по улиците и старините на Атина, имах чувството, че вчера всички, ама съвсем всички от многомилионния град, са били пред екраните и са гледали българската програма. Спираха я непрекъснато и млади, и стари, те бяха дълбоко убедени, че чудесно разбира гръцки, и нещо ѝ казваха, ръкомахаха, стискаха приятелски ръката ѝ. Тя широко се усмихваше, прегръщаше се с атиняните и само отронваше:
– Евхаристо, евхаристо поли! (Благодаря, благодаря много!)
На никого от новите ѝ обожатели и на ум не му идваше, че тя въобще не знае техния език, че специално за тази телевизионна
