← 263
264 →
Едни от най-хубавите ми часове през тези години бяха, когато правехме обсъжданията на програмите със зрителите в провинцията. Това беше много отдавна, когато нямаше фейсбук, таблети, мейлове или вайбър. Хората се събираха в препълнените салони, ние идвахме тържествено от София с по-известните лица от екрана – артисти, режисьори, редактори от новините и разбира се, непременно една-две от говорителките – я Христина, я Лили, я Стефчето.
Искам среща с генерал Кашев, тогава шеф на УБО. Накратко докладвам обстановката, както се казва на техен език. Генералът е притеснен: – Колко често се случва това? – Ами, често... – Ще прекратим тази практика. Когато се налага, лично ще Ви се обаждам, за да не притесняваме Телевизията. Генерал Кашев добре знаеше, ако Горе се научи, че се използва името на ЦК, няма да се размине току-така.
В средата на 90-те години говорителката Мария Янакиева съвсем „случайно“ на Тодоровден попада при Живков в „арестантския“ му дом на ул. „Секвоя“ в Бояна: – Мария, ти ли си? – не виждаше много добре. Викам: „Аз съм, другарю Живков“. А той: „Какво правиш, много отдавна не съм те чувал?“. „Добре съм, другарю Живков!“ „А какво прави Мария Тролева?“ Казвам: „Тя почина!“. А Живков: „Така ли?! Никой не ми е казал, бе, защо никой не ми е казал?! А Ани (Анахид Тачева) как е?“. Викам:„Добре е“.
Помахахме от колата за сбогом и потънахме в тъмното, но не хванахме пътя към София, направихме широк кръг, и в една пресечка на „Главната“ намерихме това, което и търсехме, един почти празен ресторант пред затваряне, с неприветлив келнер и с останали само две последни порции. Стефка беше премръзна-ла, мократа ѝ от влагата руса коса съвсем беше загубила говорителския фасон, а и гримът се беше поразмацал.
Няма спасение. Бяхме разкрити. Зрителите бдят за своите любимки. Няма ден, няма нощ, няма слънце и луна, те ги искат постоянно за себе си. Като ги няма на екрана – няма Телевизия, това е. Защо направихме тогава това многочасово обсъждане и говорене? Каквооо толкова изговорихме? Какво разбрахме там? Този незнаен почитател вероятно е бил на обсъждането, но той беше писал в тъмното, че иска пряка връзка с Телевизията, иска усмивка и радост от нея.
