за контакти, чрез който и кабинетът на Тодор Живков правеше връзка с телевизионните звезди. Техният човек понякога си придаваше повече важност („отгоре се обадиха“) и директно ги ангажираше за държавните концерти и мероприятия, с репетициите за по два-три дни. Като че ли са негови служителки. В Програмата стават спешни промени в графиците за дежурства и колегите ми се подсмихват: „Ние, ако закъснеем две минути, ни се ежиш, а тия ги няма по няколко дни, без някой да се обади, но ти си траеш“.
Искам среща с генерал Кашев, тогава шеф на УБО. Накратко докладвам обстановката, както се казва на техен език. Генералът е притеснен:
– Колко често се случва това?
– Ами, често…
– Ще прекратим тази практика. Когато се налага, лично ще Ви се обаждам, за да не притесняваме Телевизията. Генерал Кашев добре знаеше, ако Горе се научи, че се използва името на ЦК, няма да се размине току-така.
Първият беше оценил магическия статус на говорителките и пряко се интересуваше от тях, даже и в злощастните за него времена, които го сполетяха на стари години.
Мария Янакиева, която Тодор Живков, вече на преклонна възраст, я разпознал по гласа ѝ.
